Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
През остатъка от деня се разхождаше между укрепленията и пещерите, като разглеждаше ту Федералната войска, ту, новото оръжие, Падишар и Стеф. Денят бързо мина. Още веднъж се зачуди какво всъщност прави тук, хванат като в капан на Издатината, заедно с тези бунтовници, далеч от Пар и Кол. Как въобще щеше да открие братята? Със сигурност не биха се опитали да дойдат в Хълмовете Парма, поне докато федералната армия бе тук. Дамсън Рий никога не би го допуснала.
Или пък не? Изведнъж си помисли, че би го направила, ако знае по-сигурен път. Това го накара да се замисли. Ами ако имаше повече от един път в Издатината? Не можеше да няма. Дори при тази защита, Падишар Крийл не би допуснал при евентуална обсада да бъдат приковани към тази тераса. Сигурно имаше друг път навън. Или навътре. Реши да го открие.
Падишар бе буден и Морган го намери седнал накрая на леглото си, бинтован, а кървави отпечатъци се виждаха ясно по загорялата му кожа. Той разглеждаше няколко рисунки, направени от Чандос. Друг на негово място би лежал още, за да възвърне силите си, но Падишар изглеждаше готов за бой. Двамата го погледнаха, когато наближи, и Падишар скри скиците. Морган се поколеба.
— Планинецо — поздрави го той, — ела и седни при мен.
Морган се приближи и седна на една метална кутия.
Чандос кипна, изправи се безмълвно и излезе.
— И как е приятелят ни Джуджето? — попита доста внимателно Падишар. — По-добре ли е вече?
Морган го изгледа.
— Не. Нещо не е наред, но не знам как направи пауза. — Не вярваш никому, нали? Дори и на мен.
— Най-вече на теб! — Падишар изчака за момент, след това се захили, а усмивката му бе ледена. — Вече не мога да си позволя да вярвам на когото и да е. Доста неща се случиха, които ми показват, че не мога. — Помести се и лицето му се изкриви от болката. — Е, кажи ми какво те води насам? Видя ли нещо, за което мислиш, че трябва да знам?
Истината беше, че всред вълненията от сутрешните събития, Морган бе забравил за задачата, поставена му от Падишар — да се опита да открие предателя. Но не го каза, само поклати глава.
— Имам въпрос — каза той. — Мислиш ли, че Дамсън Рий все пак ще се опитам да доведа Пар и Кол Омсфорд тук? Има ли друг път към Издатината, който тя би могла да използва?
Погледът на Падишар Крийл бе многозначителен. Настъпи продължителна тишина и Морган се вцепени, усещайки как е прозвучал въпросът му.
Взе си дълбоко дъх.
— Не питам, къде е, само…
— Разбирам какво питаш и защо — прекъсна го другият. Суровото му лице още повече се намръщи. За миг Падишар не каза нищо, като настойчиво изучаваше планинеца. — Всъщност има друг път — каза той накрая. — Сигурно и сам си го установил, разбираш достатъчно от тактика, за да знаеш, че винаги за беглеца трябва да има повече от един път навътре или навън.
Морган безмълвно кимна.
— Е, тогава, планинецо, само ще добавя, че Дамсън Рий няма да рискува да доведе братята тук, докато Издатината е в обсада. Ще ги държи на безопасно място в Тирзис или където изисква положението.
Направи пауза, а очите му бяха студени от скритите мисли. След това каза:
— Никой друг освен Дамсън, Чандос и аз не знае другия път, след като Хайърхоун вече е мъртъв. По-добре да си остане така, докато не открием предателя, не мислиш ли! Не бих искал Федерацията да влезе през задната врата, докато ние сме заети да охраняваме предната.
Досега Морган не бе помислил за това. Мисълта бе смразяваща.
— Безопасен ли е вторият път? — колебливо попита той. Падишар стисна устни.
— Много. А сега иди да вечеряш, планинецо. И си отваряй очите.
Обърна се отново към рисунките. Морган се поколеба, мислейки да каже още нещо, след това рязко се обърна и излезе.
Изчезващата дневна светлина се смени от вечерния мрак и първите звезди се появиха. Морган седеше в единия край на терасата, загледан в луната и зает със собствените си мисли. Отдолу се простираха Хълмовете Парма. Лагерът беше тих, като се изключи шумът от работата по тайното оръжие на Падишар. Катапултите бяха неподвижни, а хората на федерацията и бунтовниците или спяха, или бяха останали сами със себе си. Падишар и Чандос се срещнаха с Тролите, но Морган не бе поканен на срещата. Стеф си почиваше, но треската му още не бе отминала и силите му бяха изчезнали. Нямаше с какво друго да запълни времето си освен със спане или мислене. Морган Лий избра второто.