Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Но, мамо, аз не мога да се оженя, докато не завърша висше. Това ще е чак след поне пет години. Трябва да взема магистърска степен. Пък и докторска не би ми навредила.
— Вчера си поговорих със сестра ти Сюзън. Не си ли се чудил как така Сюзън и Хенри направо от сватбата заминаха да учат в колеж? Престани да се притесняваш, Доналд. Ако само си избереш някой колеж, който не е много близо до Канзас сити, ще се оправим с проблемите ти. А и майка ти ще спре да се тревожи.
Когато разбра, че Доналд заминава да учи другаде, Присила орева орталъка. Криехме го от нея чак до последния момент — в деня, когато тя се записа в Югозападната гимназия, той замина за „Гринел“. Доналд си стегна багажа, докато сестра му беше на училище, а после я изчака да се прибере, за да й съобщи новината. Тръгна веднага с един шевролет, толкова стар, че не можеше да се използва на контролирано шосе — нямаше автопилот.
Тя получи нервен припадък. Настоя да замине с него. Издрънка куп глупости за самоубийство и тям подобни:
— Зарязваш ме! Ще се убия, ще видиш! И тогава ще съжаляваш!
Доналд гледаше мрачно, но замина. Присила се затвори в спалнята си. Не й обърнах внимание. Заплахите за самоубийство за мене са просто поредният фасон, изнудване, на което отказвам да се поддам.
Освен това ако някой е решил да се лиши от живот, това си е негово право. А ако го е решил съвсем сериозно, нищо не може да го спре.
Присила слезе долу към десет часа вечерта и каза, че била гладна. Отвърнах й, че времето за вечеря отдавна е минало, но може да си направи сандвич и да си налее чаша мляко. По-късно дойде при мене във всекидневната… и започна с обвиненията.
Отрязах я:
— Присила, няма да седиш и да ме обсипваш с обиди, докато ми ядеш храната. Спри или едното, или другото.
— Мамо, ти си жестока!
— И това се брои за обида.
— Но… ох, толкова съм нещастна!
Това се виждаше от само себе си и явно нямаше нужда от коментар, така че продължих да си гледам Уолтър Кронкайт и да слушам носовия му глас.
Тя се мота из кухнята с мрачен вид няколко дена, после откри предимствата на това, да живееш близо до училище и да имаш на свое разположение цяла всекидневна и майка, която позволява всякакъв шум и бъркотия, стига след това да се изчистят — или поне го позволяваше веднъж-дваж седмично. Къщата взе да се пълни с млади хора. Открих, че Присила е започнала да се чувства щастлива, и също бях щастлива.
В края на септември слязох долу към единайсет часа да си налея чаша мляко и чух онова същото издайническо скърцане — идваше от стаята за прислугата от другата страна на кухнята. Не се изкуших да ги притесня, защото почувствах по-скоро облекчение, отколкото тревога — особено след като звуковите ефекти дадоха да се разбере, че Присила се е научила да получава също толкова силен оргазъм и с друг мъж. Но щом се качих горе, проверих календара в банята си, който дублираше онзи в нейната. Убедих се, че денят е „безопасен“ за нея, и вече не чувствах нищо друго освен облекчение. Никога не бяха очаквала от Присила да се откаже от секса. Започнат ли веднъж и открият ли, че им харесва, вече не могат да го откажат. По-скоро щях да се притесня, ако го беше отказала.
На другия ден се обадих на Джим Рамзи и го помолих да взема намазка и кръвна проба всеки път, когато му пратя Присила, защото не се доверявах на преценката й и знаех, че може да се изложи на риск. Той изпръхтя.
— Ти какво си мислиш — че си върша работата през пръсти ли? Аз проверявам всички! Дори и тебе, дърта кошнице!
— Благодаря, миличък — и му изпратих въздушна целувка през екрана.
Скоро след тази жизнерадостна случка ми се обади Джордж Стронг.
— Скъпа госпожо, ето ме пак в града. Имам добра новина усмихна се срамежливо. — Делос се съгласи, че трябва да влезеш в управителния съвет. Не можем да го предложим на притежателите на акции преди годишното събрание, но ако между две събрания се появи вакантно място, директорите трябва да назначат някого временно на тази длъжност. Стана така, че един от моите помощници се готви да подаде оставка. Би ли могла да присъстваш на събрание на директорите в Денвър на 6 октомври, понеделник?
— Да, бих. Изключително съм доволна, Джордж.
— Да мина ли в десет да те взема? Ще пътуваме за Денвър с ракетоплан на компанията и ще пристигнем там в десет часа планинско време. Срещата на директорите е в десет и половина в „Хариман билдинг“. Следва обяд на върха на същата сграда — уединена трапезария с разкошен изглед.