Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Да, сигурно. Но, мамо, няма нужда да ходя в „Уестпорт“.
— Според мене имаш. Причината ти я изтъкнах.
— Няма нужда да уча в гимназия. През юни завърших.
Цял живот съм живяла с деца — и никога не са преставали да ме изненадват.
— Доналд, как така съм го пропуснала? Знаех, че трябва да завършиш догодина, и не помня да си ме известил.
— Защото не съм… миналата година постъпих в предпоследния клас. Но взех всички часове, които се изискваха, а после и още, защото миналата година записах и лятната сесия, за да съм сигурен, че съм минал всичката математика, която предлагат. Мамо, сметнах, че вече съм готов да завърша… но реших да е чак през май, когато е вече твърде късно за годишния албум и въобще… Господин Хардейкър — това е директорът — хич не беше доволен. Но ми провери бележника и се съгласи, че мога да завърша тази година. Само че ми предложи да уреди дипломата без много шум и да не присъствам на промоцията и да убеждавам випуск ’52, че съм от този випуск, защото ме няма в албума на випуска, не нося пръстена на випуска и въобще. Съгласих се. После той ми помогна да подам молби в училищата, които ме интересуваха. Искам да кажа, наистина добрите технически училища като Масачузетския технологичен институт, „КалТех“ и „Ренселър“. Искам да строя ракети.
— Говориш точно като брат си Удроу.
— Не съвсем. Той лети с тях, а аз искам да ги проектирам.
— И получи ли някакъв отговор на някоя от молбите?
— Два. От „Кейс“ и „КалТех“. Отрицателни.
— Може пък в Далас да те чакат добри новини. Ще говоря с баща ти — и без това днес трябва да му се обадя; налага се да му кажа, че вие двамата, скитници със скитници, сте цъфнали тук. Доналд, ако тази година не те приемат никъде, недей да губиш надежда.
— Няма. Догодина ще кандидатствам пак.
— Не това исках да кажа. Тази година също трябва да ходиш на училище. Миличък, за да си вземеш подготвителните курсове, не е необходимо да учиш в някое от най-добрите технически училища в света. За тях би свършил работа всеки либерален хуманитарен колеж с висок стандарт на преподаване. Например „Клеърмонт“. Или всеки от така наречената Малка бръшлянена лига. Или колежът „Гринел“. И много други.
— Но сега сме август, мамо. Твърде е късно да кандидатствам където и да било.
— Не съвсем. — Замислих се. — Доналд, искам да ми позволиш да те повиша в осемнайсетгодишен. Ще започнем с това, че ще ти намерим шофьорска книжка от Мисури, в която е посочена възрастта ти, после ще ти вземем и акт за раждане със задна дата, когато ти потрябва. Няма да е скоро, освен ако не ти потрябва паспорт. И след това ще постъпиш в… според мене в „Гринел“ — един от членовете на комитета, когато защитавах доктората си, сега е декан и отговаря за приемането, познавах го доста добре — за една-две години. Само трябва да решиш точно в кое инженерно училище искаш да постъпиш и следващата или по-следващата година ще поработим по въпроса… докато учиш здравата, за да изкараш отлични оценки. А после…
— Мамо, а пари откъде?
— Скъпи ми сине, готова съм да похарча почти всякаква сума, за да те отделя от сестра ти, преди да сте си навлекли истински неприятности. За аборти няма да плащам, но ще платя образованието ти и ще ти давам и още пари освен онези, които можеш да изкараш сам, като поработваш някъде. Което е редно да направиш — за самодисциплина и заради собственото си самоуважение. В „Гринел“ студентите момчета например могат да мият чиниите в женските общежития. Тези хранени със зърно колежки са много сочни, виждала съм ги — продължих. — Но ти може и да не ги забележиш много-много, защото искам да дам името ти на фондация „Хауард“ и да помоля за списъка на най-младата възрастова група момичета в Айова.
— Но, мамо, не съм примрял да се женя, а и не мога да издържам съпруга!
— Никой не те кара да се жениш. Но съвсем никакъв интерес ли не изпитваш към перспективата да се срещнеш с отбрани момичета горе-долу на твоите години, всички до една — здрави, потенциални дълголетници, какъвто си и ти; и всички до една — приемливи според обичайните критерии… и които няма да се разпищят, ако много учтиво, уважително, но извън всякакво съмнение им се пуснеш? И няма да се разлютят — „ти за каква ме мислиш?“ — ако се окаже, че имаш презерватив в джоба.
Сине, не си длъжен да правиш нищо, свързано с Хауардовия ти списък. Но ако те удари хормонът или пък се почувстваш самотен, или пък и двете, проверката по Хауардовия списък със сигурност бие по точки висенето по баровете и ходенето на молитвени събрания — и всичката подготвителна работа ти е спестена. Защото фондация „Хауард“ наистина иска Хауардовците да се женят за Хауардовци и харчи милиони долари за това.