Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

— … и доктор Гилотен.

— Ваш покорен слуга, мадам.

— Там отзад се спотайва професор Мориарти, а с него е капитан Кид. Това е нашият кръг тази вечер — освен мене, доживотен председател, ако ми позволите да се пошегувам. Аз съм Старецът от планината, Хасан убиецът.

— Къде е граф Дракула?

— Помоли да го извиним, лейди Макбет. Неразположен е… сигурно заради нещо, което е изпил.

— Предупредих го, че отрицателният резус-фактор ще го отрови. Хасан, ти, претенциозен дърт измамнико — ама това е нелепо. Аз не се казвам лейди Макбет и не съм жив труп; абсолютно здрава съм. Загубих се, това е.

— Наистина сте се загубили, драга ми госпожо, защото няма такова място по земното кълбо, където бихте могли да избягате от прокторите на Върховния епископ, без значение колко време ще мине. Всичко, което ви предлагаме, всичко, което можем да ви предложим, е няколко мига на изтънчено удоволствие, преди да са ви открили. Що се отнася до името, моля ви, изберете си онова, което ви харесва. Може би Кървавата Мери? Без съмнение е благоразумно да криеш истинското си име, когато то виси на стената на всяка поща по тези земи. Но елате, стига сме се занимавали с бизнес. Нека свири музика и вино да се лей, братовчеди мои! Пийте и се радвайте на мига! По-късно, когато отново се съберем тук, ще чуем кои са новите номинирани кандидати за унищожаване — той натисна едно копче върху облегалката на инвалидната количка, врътна се и се затъркаля към един бар в ъгъла.

Повечето го последваха. Щом се изправих, Лизи Борден се приближи към мене.

— Искам лично да ви кажа „добре дошла“ — заговори тя с нежен, топъл контраалт. — Аз особено много ценя стореното от вас, което ви докара присъдата, тъй като случаят е много сходен с моя.

— Наистина ли?

— Мисля, че да. Бях най-обикновена храмова проститутка, сестра на Каролита, когато изпаднах в немилост. Религиозният живот винаги ме е привличал и още докато бях в гимназията, вярвах, че това е истинското ми призвание — тя се усмихна и на бузите й цъфнаха трапчинки. — Но после разбрах, че Църквата служи само за облаги на клира, а не за доброто на народа. Ала го разбрах твърде късно.

— Ъ-ъ… вие наистина ли умирате? Изглеждате толкова здрава.

— Ако имам късмет, очаквам да живея още четири до шест месеца. Тук всички умираме, включително и вие, мила. Но не си губим времето с размишления над това — вместо да изучаваме поредния си клиент и планирахме подробностите около последния му миг. Искате ли нещо за пиене?

— Не, благодаря. Виждали ли сте котарака ми?

— Видях да го излиза на балкона. Хайде да погледнем.

Погледнахме — Пиксел го нямаше никакъв. Ала нощта беше ясна и прекрасна. Загледахме се навън.

— Лизи, къде сме?

— Хотелът е близо до „Плаза“ и балконът гледа на север. Това нататък е центърът, а отвъд него е река Мисури.