Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

Ще ми се да можех да се справя с проблемите на Присила също толкова лесно, колкото и с тези на Поли. Видях се с доктор Рамзи в петък; в четвъртък се бяхме нанесли в новата къща, а това е нещо доста уморително, макар че използвах професионални хамали. Преместването се опростяваше и от факта, че по-голямата част от мебелите не взехме в новата къща, а ги дадохме на „Добра воля“.

Запазихме само книгите, някои картини, писалището и архива ми, дрехите, съдове и кухненски прибори, пишещата машина Ай Би Ем и още някои джунджурии. Към единайсет изпратих Доналд и Присила в новата къща с всичката останала храна от фризера и хладилника.

— Доналд, моля те, след като разтоварите, върни се тук. Присила, виж какво можеш да намериш за обяд; мисля, че по пладне ще приключим. Но не забърквай нещо, за което времето да има решаващо значение.

— Да, мамо — това бяха горе-долу единствените думи, които тя ми каза тази сутрин. Беше изпълнявала всичко, каквото й кажа, но не прояви никаква инициатива, докато Доналд се справяше с работата с въображение.

Потеглиха. Доналд се върна за мене по обяд — точно когато хамалите обядваха.

— Ще трябва да почакаме — рекох му аз. — Не са приключили. Какво направихте с принцесата?

— Затворих я засега в моята баня заедно с кутията с пясък и храна. Чувства се ужасно.

— Ще й се наложи за известно време да се примири с това. Доналд, какво я е прихванало Присила? Снощи и тази сутрин се държа така, сякаш някой — според мене аз — й е счупил играчката.

— Ох, мамо, тя си е такава. Това нищо не значи.

— Доналд, няма да си е такава — не и ако ще живее с нас. Кисели физиономии няма да търпя. Опитвала съм се да дам на всичките ми синове и дъщери максимална свобода, съчетана с цивилизовано държание спрямо другите и особено спрямо собственото им семейство. Но цивилизованото държание е нещо, което се изисква от всекиго и по всяко време. Това означава да се държиш с хората ведро и любезно, дори и да не ти е много весело на душата. Това правило не изключва никого, независимо от възрастта. Мислиш ли, че можеш да й повлияеш? Ако ми се цупи, като нищо мога да й кажа да напусне масата, но не мисля, че това ще й хареса.

Той се засмя невесело.

— Сигурен съм, че няма да й хареса.

— Е, може би ти би могъл да поговориш с нея. Навярно тебе ще те послуша.

— Ъ-ъ… може би.

— Доналд, според тебе има ли нещо, което аз съм казала или направила… или съм поискала от нея или от тебе, което да оправдава държанието й?

— Ъ-ъ… не.

— Бъди откровен с мене, сине. Това положение е лошо и така не може да продължава повече.

— Ами тя никога не е обичала някой да й нарежда какво да прави.