Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— И какво съм й наредила да прави, което не й харесва?
— Ами… тя доста се разстрои, когато ти й каза, че тя няма думата коя къща да вземем.
— Не съм й нареждала нищо. Просто й казах, че това е моя, а не нейна работа. И си е точно така.
— Е, на нея не и хареса. Не й хареса и това, че й каза, че ще трябва да изтърпи, както тя го казва, „да я бърникат“. Нали знаеш.
— Да, гинекологичен преглед. Да, това си беше заповед. Заповед, неподлежаща на обсъждане. Но кажи ми какво мислиш ти за това, че настоях да се подложи на гинекологичен преглед. Твоето мнение няма да промени решението ми — просто бих искала да знам какво мислиш ти.
— Ъ-ъ… не ми влиза в работата.
— Доналд?
— Ами… ами предполагам, че момичетата трябва да се подлагат на тия работи. За да види лекарят й дали е здрава или не. Мда, то май си е така. Но на нея със сигурност не й хареса.
— И на мене не ми харесва, никога не ми е харесвало, а са ме преглеждали толкова много-много пъти, че не мога да ги преброя. Но това е просто досадно задължение — като да си миеш зъбите. Необходимо е, ето защо се примирявам… и Присила също ще трябва да се примири и няма да допусна да ми пробутва някакви глупости — въздъхнах. — Опитай се да я накараш да го разбере. Доналд, докато те ядат, ще те откарам до къщата, а после ще се върна веднага тук, защото иначе току-виж качили нещо не където трябва.
Върнах се в къщата към два часа и започнах да следя товаренето, разнасяйки в ръка сандвич. Когато фургонът потегли, беше към пет часа, а когато подредихме къщата, даже още по-късно — ако бихте могли да я наречете „подредена“, след като целият заден двор беше в картонени кашони, по леглата бяха струпани дрехи, а книгите бяха натикани, както дойде по рафтовете, само за да не са на пода. Бедният Ричард ли го беше казал — „Две премествания са равни на един пожар“? И то този път минахме леко.
В осем седнахме да вечеряме. Мълчахме. Присила продължаваше да се цупи.
След вечеря ги поканих да отидем всички във всекидневната за по кафе — и наздравица. Налях им по цяла чаша „Калуа“ защото с „Калуа“ не можеш да се напиеш; първо ти прилошава.
— Наздраве за новия ни дом, милички.
Отпих глътка. Доналд също отпи. Присила дори не близна чашата си.
— Аз не пия — тросна се тя.
— Не става въпрос за пиене, мила — това е ритуал. Когато се вдига наздравица, ако някой не иска да пие, достатъчно е да вдигне чашата си, да каже „наздраве“, да я докосне с устни, да я остави и да се усмихне. Запомни го. Ще ти свърши добра работа при друг случай.
— Майко, време е сериозно да поговорим за нещо.
— Добре. Слушам те, мила.
— Ние с Доналд няма да можем да живеем тук.
— Много съжалявам, че го чувам.
— И аз съжалявам. Но е истина.
— Кога си тръгвате?
— Не искаш ли да знаеш защо си тръгваме? И къде ще отидем?
— Ако вие искате да ми кажете, ще ми го кажете.
— Не можем да понесем с нас да се държат като със затворници в пандиза!
Нищо не отговорих. Мълчанието се проточи и най-накрая дъщеря ми се обади:
— Не искаш ли да знаеш с какво си ни обидила?
— Ако искаш, обясни ми.
— Ъ-ъ… Дони, ти й го кажи!
— Не — възразих аз. — Бих изслушала Доналд, ако иска да ми се оплаче с какво съм обидила него. Но не и с какво съм обидила тебе. Ти си тук, а аз съм ти майка и глава на това семейство. Ако имаш оплаквания, кажи ми ги на мене. Но не се опитвай да набуташ брат си.
— Това е то! Заповеди, заповеди, заповеди! През цялото време — само заповеди… като че ли сме престъпници в затвор!
Казах си наум една мантра, която бях научила по време на Втората световната война: Nil illegitimi carborundum13. Повторих си я три пъти под нос.
— Присила, ако имаш предвид това под „заповеди и нищо друго освен заповеди“, мога да те уверя, че нищо няма да променя. Ще чуя всичките ти оплаквания. Но няма да ги слушам от втора ръка.
— О, мамо, ти си невъзможна!
— Ето ти още една заповед, млада госпожице. Дори наум се изразявай прилично. Дони, ти имаш ли някакви оплаквания от това, как се отнасям с тебе? Ти. Не сестра ти.
— Ъ-ъ… не, мамо.
— Дони!
— Присила, ти имаш ли някакви определени оплаквания? Нещо друго освен общото възражение да ти се заповядва?
— Мамо, ти… просто няма смисъл човек да се опитва да поговори разумно с тебе!
— Ти още не си се опитала да говориш разумно с мене. Лягам си. Ако тръгнете, преди да съм станала, моля ви, оставете ключовете на масата. Лека нощ.
— Лека нощ, мамо — отговори Доналд.
Присила не отвърна нищо.
Присила не слезе за закуска.
— Каза ми да ти кажа, че не иска да закусва, мамо.
13
Никои копелета няма да ме смажат (лат.). Бел.пр.