Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

— Има ли някаква разлика между двете?

— О, разбира се — поне известна разлика има. Доналд, нямам нищо против, че Присила е решила да пропусне закуската тази сутрин, защото имам нужда да поговоря с тебе, без тя да ти виси на главата и да ти казва какво да кажеш. Вие двамата кога смятате да тръгвате? И къде мислите да отидете, ако нямаш нищо против да ми кажеш?

— Стига бе, мамо, това изобщо не беше насериозно. Че как ще тръгнем? Нито имаме пари, нито имаме къде да отидем. Освен да се върнем пак при леля Мариан, а това няма да направим. Няма да стъпим повече там.

— Доналд, какво толкова ви е крива леля ти Мариан? Преди шест години и двамата решихте да останете при нея. Какво е станало? Спукваше ви от наказания ли? Или какво?

— О, не. Тя май никога никого не наказва. Понякога кара татко да се разправя с нас. Като тая последната гюрултия с Гас.

— Ами тогава какво е станало? Гас е с една година по-голям от тебе и е по-едър… или поне беше последния път, когато го видях. Ти рече: „Беше я съборил на земята и й досаждаше.“ Как й досаждаше? Изнасилваше ли я? Или се опитваше да я изнасили?

— Ъ-ъ… мамо, аз съм предубеден. Ревнувам, предполагам.

— И аз бих предположила същото. Наистина ли я изнасилваше? Или… вие, младите, как му викате днес? „Натискаха се“?

Той въздъхна — личеше си, че му е болно.

— Да, натискаха се. И на мене… на мене ми стана кофти.

Потупах го по ръката.

— Горкичкият Доналд! Миличък, започнал ли си да осъзнаваш, че никак не е добре за тебе да се влюбиш в сестра си? Нито пък за нея. На нея може би навреждаш повече, отколкото дори на себе си. Разбираш ли го, миличък?

— Но, мамо, не можех да я оставя там. Ъ-ъ… съжалявам, че не останахме с тебе преди шест години. Но ти беше толкова строга, а пък леля Мариан не беше и… о, извинявай.

— Как беше с домакинската работа при леля ти Мариан? Имам намерение да възложа на всеки от вас известна част от нея. Но Присила като че ли не я бива много-много в кухнята. Вчера напълни фризера, като набута всичко как да е и после забрави да го включи. Добре, че забелязах, иначе всичко щеше да се развали. Тя готвеше ли заедно с Милдред, Сара и който там вече е навършил годините?

— Не мисля. Не, знам, че не е готвила. Там готви само баба Меча лапа… и хич не обича да й се пречкат в кухнята.

— Коя е баба Меча лапа?

— Готвачката на леля Мариан. Черна като въглен и с гърбав нос. Наполовина негърка, наполовина чероки. Готвачка и половина! Все ще ти спретне някоя вкуснотия. Но по-добре да я помолиш на вратата. Само да си пристъпил в кухнята и току-виж те фраснала с тигана.

— Явно си я бива. И май аз ще трябва да уча Присила да готви, както излиза.

Доналд не каза нищо. Продължих:

— Междувременно трябва да вземем справките и да ви запишем на училище. Доналд, ти какво ще кажеш да ходиш в гимназията „Уестпорт“, а не в Югоизточната? Кажи „да“ и ще ти намерим една таратайка, нещо на четири колела, че да не ти е много трудно да ходиш дотам. Честно казано не ми се иска да учите в едно и също училище с Присила. По този въпрос тя няма думата, миличък — боя се, че ще започне да се бие с другите момичета за тебе.