Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Точно това предпочитам!
— Много добре. Тръгвам в понеделник, шести, в десет часа сутринта за Колорадо…
— Колорадо! Защо не ми каза? Вземи ме и мене.
— Не, заминавам по работа.
— Аз няма да ти преча. Не може ли да взема влака до върха на Пайк пийк?
— Няма да ходиш никъде. Ще останеш тук и ще ходиш на училище.
— Колко си гадна!
Нямаше ме два дена и си прекарах чудесно. Отначало малко ме шашна този директорски пост, но като дойде време за гласуване, просто гласувах като Джордж, колкото да отбия номера — по-късно щях да си оформя собствено мнение за това и онова.
На обяда господин Хариман ме беше сложил от дясната си страна. Дори не близнах виното и забелязах, че и той не го близна. На събранието беше страшно делови, но на обяда беше невероятно очарователен — и никакви приказки за работа.
— Госпожо Джонсън, господин Стронг ми спомена, че ние с вас имаме общ интерес — космическите пътувания.
— О, да — и после не говорихме за нищо друго и станахме последни от масата; сервитьорите вече бяха започнали да разчистват.
Ние с Джордж прекарахме нощта в една виличка между Денвър и Колорадо спрингс — на вътрешното шосе, не на магистралата. В леглото обсъдихме плик номер три.
— „Слънчевите екрани «Дъглас-Мартин» ще предизвикат най-големите промени в американската провинция от първата трансконтинентална железница насам. Навсякъде из страната ще бъдат построени движещи се шосета, захранвани от екрани «Д-М». Общо взето те ще следват мрежата от съществуващите днес федерални магистрали — магистрала 1 надолу по Източното крайбрежие, шосе 66 от Чикаго до Лос Анджелис и т.н.
Покрай тези движещи се шосета ще се разраснат градове под формата на ивици, а днес съществуващите градове ще спрат да се развиват и дори ще загубят част от населението си.
Движещите се шосета ще доминират до края на XX век. Постепенно ще отмрат също като железниците — но не и преди следващия век.“
— Морийн — трезво се обади Джордж, — всичко това е ужасно трудно за вярване.
Замълчах си.
— Не виждам как така ще работят.
— За начало се опитай да умножиш хиляда и петстотин километра по двеста метра, за да получиш квадратни метри, и после го наречи конска сила. Използвай фактор на ефективност десет процента. Пресметни излишната енергия в „камъни“, когато слънцето е високо в небето и свети ярко; използвай я, за да поддържаш шосетата в движение, когато слънцето не грее. (Можех да му кажа отговора веднага — колко пъти го бях смятала за трийсет и четири години!)
— Аз не съм инженер.
— Тогава го обсъди с най-добрия ви инженер — господин Фъргюсън. Като се прибереш.
— Държиш твърдо на това?
— Това е моето пророчество. Няма да стане веднага — първият рол-град — от Кливлънд до Синсинати — ще се разгърне чак след няколко години. Казвам ти го сега, за да могат „Хариман индъстрийз“ да се класират първи.
— Ще говоря с Фъргюсън.
— Добре. А сега нека бъда мила с тебе, защото беше толкова мил с мене.
Върнах се в сряда и се отбих в офиса на „Аргус патрул“, преди да се прибера у дома. Говорих с полковник Фрисби, президента на компанията.
— Върнах се — можете да прекратите специалното наблюдение над къщата ми. Има ли какво да ми докладвате?
— Да, госпожо Джонсън. Къщата ви още си е на мястото не е станал пожар, не е обрана с взлом, не са влизали натрапници — нищо освен един шумен купон в понеделник вечерта и още един, не чак толкова шумен, снощи — децата са си деца. Вчера дъщеря ви не отиде на училище — според нас го е проспала; купонът в понеделник вечерта продължи доста до късно. Но днес е на училище; по-зле не би могла да изглежда. Да го включим ли в сметката ви, или искате още сега да платите за специалната услуга?
Платих и се прибрах вкъщи с облекчение.
Влязох вътре и подуших — къщата имаше нужда от проветряване.
И от основно почистване. Но това бяха дреболии.
Присила се прибра малко след четири и ме погледна страхливо, но щом й се усмихнах, се усмихна и тя. Не казах нищо за свинщината, заведох я на вечеря навън и й разказах за пътуването. Не всичко.
В петък я взех от училище и отидохме в кабинета на Джим Рамзи — имахме записан час. Присила настояваше да знае защо.
— Доктор Рамзи каза, че иска да те види пак след един-два месеца. Точно минаха два месеца.
— Ще ме бърника ли?
— Вероятно да.
— Няма пък!
— Я повтори. Повтори го толкова силно, че да те чуят в Далас. Защото ако говориш сериозно, ще трябва да намеся и баща ти. Официално ти все още си под негова опека. А сега го повтори.