Нож от блянове

Ясно беше като през добро стъкло, че се кани да изчака, докато той не тръгне с нея, а той пък бе в настроение да я накара да чака дълго. Отново хвърли заровете. Очите на Тъмния. Ха! Ново хвърляне, завъртяха се по масата, единият замря малко преди да стигне до ръба. Очите на Тъмния. Е, нямаше какво друго да прави в момента.

Въпреки това много бавно навлече палтото си, от хубава коприна с цвят на бронз. Докато си слагаше и шапката, чу как Селусия потропва нетърпеливо с крак.

— Хайде де, какво чакаш? — подкани я той, а тя му изсъска. Задържа платнището открехното, но направо му изсъска като котка.

Сетале и Тюон седяха на едно от леглата и си приказваха, но в момента, в който влезе, млъкнаха и го огледаха преценяващо. Което подсказваше, че темата на разговора е била Мат Каутон. Той настръхна. Явно това, което Тюон се канеше да поиска, бе нещо, което смятаха, че няма да одобри. И също тъй явно тя все едно държеше да го получи. Масата беше вдигната до тавана и Селусия се шмугна покрай него да се настани зад Тюон, щом дребната женичка седна на столчето. Лицето й бе строго, а красивите й очи се взираха неумолимо в него. Всички затворници да се обесят незабавно.

— Желая да посетя гостилница на хан — заяви тя. — Или кръчма. Никога не съм стъпвала в такива места. Ще ме заведеш в някоя в този град, Играчко.

Той въздъхна облекчено.

— Лесна работа. Само да се върнат Том и Джюйлин, да ми кажат, че е безопасно.

— Трябва да е нещо долно. Онова, което наричат „ад“.

Мат зяпна. Долно? „Адовете“ бяха най-долните от долните места, мръсни и смътно осветени, там ейлът и виното бяха евтини, но пак не струваха и половината си цена, храната беше още по-лоша, а всяка жена, която ти седнеше в скута, се опитваше да ти пребърка джоба, да ти свие кесията или пък двама мъже чакаха на горния кат да ти счупят главата, щом се опиташ да й се вмъкнеш в стаята. По всяко време, денем и нощем, човек можеше да види зарове, премятащи се в десетки игри, понякога с изненадващи за обкръжението залози. Не злато — само пълен тъпак можеше да извади злато в един „ад“ — но сребро често се въртеше на масите. Малцина комарджии идваха със свои пари, макар и не много честно спечелени, а и тези малцина гледаха също толкова кръвнишки като трошачите на глави или биячите с ножове, които дебнеха за плячка пияниците нощем. „Адовете“ винаги имаха за охрана по двама-трима биячи с тояги и повечето дни те здраво се трудеха да си заработят заплатата. Обикновено спираха гостите да не се изтрепят, но ако не успееха, извличаха трупа през задния вход и го хвърляха на боклука. А докато го извличаха, пиенето не спираше, както и комарът. Ето това беше „ад“. Откъде изобще беше чула за такива места?