Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Всеки кучкар знае по нещичко от ветеринарното изкуство — прекъсна го Гимлет. — Мога и крава да оправя, ако й спре млякото…
— Аз не се съмнявам, че можеш и гъска да подковеш, щом казваш…
— От какво се оплакваш, приятелю? Не кърмеше ли малките?
— Кърмеше ги. И първите дни беше голяма радост да ги гледаме как бозаят от цицките й, но после ми хрумна да ги преброя и бяха само осем кутрета.
Гимлет си спести усмивката.
— Казах само, че кучката ще може да кърми малките си. Ако съм ви отървал от недоносчетата, от които нищо нямаше да спечелите и трябваше сами да удавите… — започна той.
— Недей да го усукваш — сви юмруци кривогледият. — Както и да го увърташ, дължиш ми за пет кутрета.
— Добре де, може и да си прав — огледа се наоколо си Гимлет. — Утре ще гледам да уредя нещо. Никога не съм предполагал, че ще се заядеш за няколко изтърсака, които на всичко отгоре кучката ти нямаше да може да изхрани. Освен ако сте бездетни или пък имаш малка щерка, която щеше по цял ден да ги глези, да ги храни с капкомер и да ги облича в кукленски дрешки. Всеки би ти казал, че не си заслужава главоболията, повярвай ми. Дай да си стиснем ръцете.
И протегна приятелски ръка с широка усмивка на уста, с което безкрайно развесели Литанда. След като бе прекарала толкова години по пътищата сред хитри мошеници и простовати селяндури, предпочитанията й неминуемо бяха на страната на мошениците. Начумереният собственик на кучета се поколеба за миг, но накрая разтърси ръката му и поръча по халба бира за цялата компания.
Разочарована, че не се стигна до по-сериозно спречкване, а всичко приключи с примирие, ханджийката се приближи към Литанда:
— Господинът ще желае ли стая за през нощта?
Литанда се замисли. Мястото не й харесваше особено и ако остане, с положителност не би мигнала цяла нощ. Но пък и потъналият в мрак път отвън бе още по-непривлекателен в сравнение с топлината край огнището. На всичко отгоре бе останала без магическия нож и нямаше никаква защита срещу нещото, което я преследваше по пътя.
— Да — каза накрая тя, — ще взема стая.
Уговориха цената — нито евтино, нито прекалено скъпо — и ханджийката попита:
— Да ви предложа ли жена за през нощта?
Този момент винаги беше най-неприятният. Каквито и романтични желания да имаше, никога не би прибягнала до услугите на този род жени, които се предлагаха на случайни пътници по селските кръчми. Тези момичета обикновено влизаха в занаята още щом им напъпеха гърдите или дори преди това. Неудобството произтичаше от обстоятелството, че отказът от подобна любезност пораждаше понякога недоумение и би могъл да я постави в критична ситуация.
Точно тази вечер обаче нямаше никакво желание да дава подробни обяснения.
— Благодаря, няма нужда. Много съм уморен и предпочитам да поспя. — Тя бръкна в един от джобовете си за някоя и друга монета. — Дай това на момичето за грижата.
— Както желаете, господине — поклони се старицата. — Френет! Заведи господина в южната стая.
Пред огнището се изправи красиво, стройно момиче с пищна фризура от копринени къдрици и я подкани с жест на изящната си ръка, скрита в богато надиплен ръкав.
— Насам, ако обичате — каза тя.
Литанда се надигна, промъкна се между Гимлет и собственика на кучката и любезно пожела лека нощ на цялата компания.
Стълбите бяха стари и разнебитени, макар някога да бяха изглеждали солидни — преди около четирима собственици, прецени Литанда. Сега целите бяха потънали в паяжини, а горните стъпала приличаха на свърталища за прилепи. Върху една от подпорите на ъгловата площадка някаква сянка изпляска с криле и изкрещя дрезгаво:
— Добър вечер, дами! Добър вечер, дами!
Френет пропъди птицата с ръка.
— Ама че проклета чавка! Папагалът на мадам, господине, не му обръщайте внимание — рече вежливо тя.
„Добре че е тъмно“ — каза си Литанда. Беше под достойнството на един последовател на Синята звезда да се стряска от опитомена птица дори и тя да можеше да говори.
— Само това ли може да казва?
— О, не, господине, има доста богат речник, но човек никога не знае какво точно ще каже и понякога наистина може да ви изплаши, особено ако не сте подготвен — отвърна Френет и отвори вратата на една просторна, потънала в мрак стая.
Момичето влезе в стаята и запали свещите на голям свещник, поставен до огромно легло с балдахин, целия в драперии. Птицата изпляска с криле пред вратата и отново изкрещя:
— Не влизайте там, госпожо! Не влизайте там, госпожо!