Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Отначало наистина си помисли, че е ехото, но когато спря за момент, за да определи посоката, стъпките продължиха: стъпка-пауза-стъпка, стъпка-пауза-стъпка.
Никакво ехо, а някой или нещо я следваше отблизо. В света на Слънцата близнаци човек се сблъскваше с магьосничества под път и над път и в повечето случаи те бяха зложелателни. През живота си, който продължаваше вече повече от три нормални човешки живота, Литанда се бе натъквала на безброй магии. По необходимост бе станала магьосник за поръчки, последовател на Синята звезда, а по свой избор — менестрел.
Отдавна бе разбрала, че добри магии се срещат изключително рядко — знаеше го от собствен опит. Бе успяла да остане жива толкова дълго благодарение на усъвършенстваната си интуиция и сега тя й подсказваше, че стъпките зад гърба й не са особено доброжелателни.
Нямаше представа какво може да е. Най-простичкият отговор бе, че е подразнила някого от града, през който току-що бе преминала, и той я бе последвал с недобри намерения. Може би той (или тя) изпитва смъртна омраза към магьосниците или към магьосничеството, което не се случваше толкова рядко в Стария Гандрин, и бе решил да се саморазправи с нежелания разпространител на магии. Литанда се бе справяла с много кандидат-убийци на магьосници, благодарение на което бе успяла да оцелее в продължение на три нормални човешки живота, без някой да забие нож в гърба й.
Литанда сви встрани от пътя и разкопча калъфа на ножа с бялата дръжка, който използваше при по-обичайните опасности по пътищата — разбойници, убийци и крадци. Загърна се в широката си сива мантия с качулка, която я направи невидима в нощния мрак, и зачака да се появи този, чиито стъпки чуваше зад гърба си.
Не беше толкова просто. Стъпка-пауза-стъпка — и се възцари тишина. Тайнственият преследвач пристъпваше дебнешком. Тя закопча калъфа, без да помръдне, и се помъчи със специално тренираните си сетива да открие кой се промъква зад нея. Усети леко боцване като от електрически ток между веждите, където се намираше Синята звезда, в главата й нещо изпука. „Присъствие на магия“ — каза си Литанда. Каквото и да я преследваше, нямаше да се отърве от него така лесно, както от един убиец, въоръжен с нож.
Този път разкопча калъфа на ножа с черната дръжка, който бе от лявата страна на кръста й, и отново закрачи по пътя. Този нож бе предназначен за свръхестествени заплахи и с него можеше да убива призраци, демони и всевъзможни върколаци. Единствено с него можеше да се лиши и от собствения си живот, ако й омръзнеше.
Една сянка се плъзна зад нея и тя вдигна ножа над главата си. Нещото се нахвърли върху й и омагьосаното острие потъна в сянката му. Разнесе се безкрайно далечен зловещ вик, който смрази кръвта във вените й, Литанда усети пронизителна болка в главата си и от Синята звезда изскочиха светкавици. Викът утихна и на бледата лунна светлина Литанда видя, че в ръката й е само дръжката — от острието бяха останали само капки разтопен метал, които паднаха на земята и изчезнаха.
Ножа, с който бе ликвидирала безброй призраци и какви ли не други свръхестествени същества, вече го нямаше. Съдейки по смразяващия вик, Литанда бе ранила своя преследвач, но дали бе умъртвила този, който я бе лишил от ножа й. Щом притежаваше такава мощ, с положителност нямаше да се даде лесно.
А щом не можа да се сполучи с ножа, бе малко вероятно да го направи с някакво заклинание или магия. Вероятно го бе отблъснала за момента, но в никакъв случай не можеше да е сигурна, че завинаги се е отървала от него. Той положително щеше да продължи да я преследва и един ден отново щеше да я настигне на някой усамотен път.
Така или иначе, засега бе изчерпала защитните си сили. И… Литанда погледна намръщено черната дръжка и съсипаното острие… лекомислено се бе лишила от най-сигурната си защита, която досега никога не й бе изневерявала. Трябваше на всяка цена да си намери нещо сигурно, преди нощем да дръзне да кръстосва пътищата на Стария Гандрин.
Сега-засега трябваше да прояви благоразумие и да се махне от пътя. И тя продължи нататък, като се ослушваше за стъпките на своя преследвач. До нея достигаха само неясни далечни звуци. Зловещият писък, който бе последвал нейния удар с ножа, вероятно означаваше, че дори да не бе ликвидирала своя преследвач, най-малко за известно време го бе отдалечила от себе си. Дали бе мъртъв, или бе тръгнал по следите на някоя по-безопасна жертва, засега Литанда нито знаеше със сигурност, нито пък това я занимаваше.