Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Това, което бе започнала като съзнателен маскарад, се бе превърнало в истински живот. И най-малкият жест, и най-незабележимото движение демонстрираха привидната й мъжественост — висока фигура, гладко избръснати страни, гъста руса коса, проблясващата между извитите подстригани вежди Синя звезда, високи до над коленете ботуши, брич и пристегнат с колан кожен елек, под който личеше мускулесто тяло на атлет с широки рамене.
Кръчмарката донесе халба с някакво питие и я сложи пред Литанда. Миришеше приятно и над него се издигаше пара — по всяка вероятност греяно вино с подправки, специалитет на заведението. Тя го приближи до устните си и се престори, че отпива — един от многото защитни обети на всеки последовател на Звездата бе никога да не се храни и да не пие в присъствието на други хора. А напитката наистина ухаеше приятно — както и приготвяната за нея храна, чиято миризма усещаше — и Литанда не за първи път възнегодува в себе си срещу това правило, което много често я обричаше на дълги периоди на глад и жажда. Но всъщност отдавна вече бе свикнала, а освен това си спомни странното име на кръчмата, както и приказките, които бе чувала за някаква старица и нейните свине, и реши, че може би ще е по-добре да се въздържи от всичко, което й предложат тук. Ако паметта не я лъжеше, именно лакомията на пътниците ги превръщаше в прасета.
Отново чу зад себе си лакомото сумтене на свинеподобните деца и престана да изпитва и глад, и жажда. Обикновено поръчваше да отнесат храната й в стаята, но този път реши да пренебрегне тази своя привичка. В джобовете на мантията си винаги държеше сушени плодове и късчета хляб и се бе научила да лапва някоя и друга хапка, без никой да я забележи.
Седна на една от грубо скованите маси близо до огнището, пак се престори, че отпива от чашата, и попита:
— Какво ново, приятели?
След случилото се преди малко с нея очакваше, че някой ще заговори за чудовището, което кръстосва пътищата. Но не последва никакъв отговор. Само един мъж с грубовато лице седна от другата страна на масата, вдигна бирената си халба и рече:
— За твое здраве, господине, в такава нощ не е хубаво да си навън. Скоро ще има буря, ако не греша. Но вече цели четирийсет години обикалям тези пътища.
— Нима? — отвърна вежливо Литанда. — За първи път съм по тези краища. Пътищата безопасни ли са?
— Общо взето, да — измърмори той, — освен ако някой не си науми, че имаш бижута или нещо от този род.
И без да й го бе казал, тя знаеше, че винаги можеше да се намери някой крадец, който да реши, че не си толкова беден, колкото изглеждаш (за да не се разбере, че имаш нещо за крадене), и да ти тегли ножа заради предполагаемите скъпоценности.
— А ти?
— Обикалям пътищата като баща си — кучешки бръснар съм. Всеки, който иска да покаже или да продаде кучето си, знае, че само аз мога да направя така, че животното да изглежда добре.
Някой зад гърба му се изкикоти. Той се изправи в цял ръст и каза високо:
— Това е порядъчна и почтена професия.
— Един такъв като тебе — обади се някакъв мъж край огнището — продаде на моя старец едно дърто псе с рахит и краста, което едва имаше сили да излае.
— Аз не продавам кучета — каза надменно бръснарят. — Аз само ги подготвям за огледа…
— И, разбира се, никога не си издокарвал някоя мастия да заприлича на чистокръвно куче или пък не си накичвал някой крастав пес с панделки и парцалчета, сякаш му няма нищо — продължи подигравателно натрапникът. — Всеки, който има някаква залежала стока и иска да се отърве от нея, или пък иска да махне знаците на някой краден кон, търси услугите на Гимлет фалшификатора, по-голям мошеник и от циганите…
— Ей, ти там, няма защо да обиждаш честните цигани със своите сравнения — обади се мургав мъж, седнал върху някакъв сандък до огъня и съсредоточен в дървената купа, от която се хранеше. — Ние търгуваме с коне из цялата страна оттук чак до Нортуондър и съм готов да споря с всеки, който твърди, че е купил калпав кон от нашето племе.
— Ти ли си Гимлет, кучешкият бръснар? — намеси се облечен в дрипи кривоглед мъж. — Знаеш ли откога те търся? Не ме ли помниш?
— Да не си се объркал нещо? — намръщи се бръснарят.
— Имах една кучка. Миналата година доби тринайсет кутрета — каза навъсено новодошлият. — Добра кучка, беше гордостта и радостта на семейството още от мъничка. Каза, че ще й направиш отвара, за да й потече млякото и да може да храни малките си…