Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
В Храма на Звездата често повтаряха поговорката, че дълбините и на Реда, и на Хаоса са неизмерими. По всяка вероятност Преследвача бе изплувал от най-мрачните преизподни на Хаоса. А като странстващ последовател Литанда бе положила тържествена клетва да подкрепя и да защитава Реда срещу Хаоса чак до Крайната битка, чак до свършека на света.
— Има известни неща — заговоря тя на Френет, — които бих предпочела да не срещам, преди да дойде времето на Крайната битка, когато Редът завинаги ще възтържествува над Хаоса. Преследвача е едно от тези неща. Но тъй като пътищата на Хаоса са непредсказуеми, ако сега го срещна, трябва да направя така, че да не се изпречва пред мен, когато настъпи свършекът на света.
Литанда влезе тихо в кухнята и старицата рязко вдигна глава.
— Ти ли си? Мислех, че вече спиш, магьоснико. Дори ти изпратих момичето…
— Не я обвинявай — тя направи точно каквото й бе заповядала. Макар да не знаех предварително, аз дойдох тук, за да отърва света от една от кочините на Хаоса. Сега самата ти ще утолиш глада на твоя слуга на злото.
Тя направи жест и произнесе заклинанието: старицата се свлече на четири крака и започна да грухти. Литанда усети как Нещото се притаи зад вратата.
— Отвори, дете мое — обърна се тя към Френет.
Момичето рязко отвори вратата, а Литанда изблъска квичащата твар навън. Пронизителен полуживотински-получовешки вик разцепи нощния мрак — и в двора на кръчмата остана само грухтящо прасе. Дочу се и доволното подсвирване на призрачния Преследвач, от което Литанда потръпна. От „Старицата и свинята“ бе останала само свинята. Но старицата си го беше заслужила.
— Но от нея наистина нищо не остана, госпожо.
— Заслужава да бъде сервирана на закуска като суджук, гарнирана със собствените си подправки — каза Литанда.
— Самата аз не бих я докоснала, госпожо.
Папагалът излетя от кухнята с крясък:
— Умно момиче! Умно момиче! Добро момиче!
— Ако можех, щях да му откъсна врата. Но първо трябва да се справя с Преследвача. Старицата надали го е заситила.
— Вие успяхте да се справите с нея, госпожо, но ще можете ли да победите и него? Притежавате голяма магическа сила и той със сигурност би предпочел вашата душа.
Литанда бе сериозно притеснена — все пак старата ханджийка беше само едно малко зло. И макар да й се бе налагало да се справя и с по-значителни злини, досега не се бе сблъсквала с толкова могъщ и ужасяващ противник, който вече бе успял да й отнеме магическия нож. Дали заклинанията й бяха намалили силата му?
Цяла редица ножове висяха закачени на стената. Френет взе най-големия и най-заплашителния и й го предложи, но Литанда поклати глава и прокара длан пред тях. Повечето бяха предназначени за битови нужди и едва ли бяха свършили някаква работа срещу такава могъща магия на Хаоса.
Синята звезда леко припламна и тя се опита да установи източника на този знак. Не бяха ли характерните стъпки на Преследвача, които чуваше в тъмния двор на странноприемницата?
Стъпка-пауза-стъпка.
Стъпка-пауза-стъпка.
Не, беше нещо по-близо до нея. Сигналите идваха от дъската, на която старицата беше кълцала своите магически билки, за да превръща доверчивите си клиенти в свине. Литанда взе внимателно поставения върху нея нож — обикновен кухненски нож с издължено наточено острие, по чийто ръб личаха зеленикави петна от тревите. Извади от джоба на мантията си дръжката, останала от унищожения й нож, и въздъхна, оглеждайки сложната плетеница от магически изображения върху нея. Пъхна я обратно в джоба си заедно с все още ухаещия на билки нож.
Френет сграбчи ръката й:
— Не излизайте, госпожо! Той все още ви очаква навън.
Папагалът изкрещя до огнището:
— Не излизай! Не излизай!
Литанда внимателно отдръпна ръката си.
— Стой тук. Нямаш защита, а и аз не разполагам с излишна.
Прибра косата си в качулката и излезе в потъналия в мъгла двор.
Той я очакваше, обикаляше и дебнеше да натъпче грамадния си, ненаситен търбух. Искаше тялото й, душата й, магическата й енергия. Стиснала здраво ножа в ръка, тя очерта със стъпките си голям кръг като слънчев диск, напук на зловещия мрак, който я обгръщаше. Ако успееше да го задържи до изгрев слънце, може би светлината щеше да го унищожи, но едва бе превалило полунощ. Не й се искаше да чака толкова дълго дори силите да й стигнеха.