Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Трябва да го унищожи веднага… и то с ножа на чудовищната му съучастница. Макар и плътно загърната в топлата си мантия, усети ледени капки да обливат цялото й тяло. Или това беше страхът? Коленете й се огъваха и ледените вадички пълзяха надолу по гърба й, сякаш всеки момент очакваше някой да забие нож между плешките й. Френет зъзнеше от студ на прага на осветената врата и се усмихваше, сякаш изобщо не се съмняваше в успеха й.
„Това ли изпитват мъжете, когато ги наблюдават жените им?“ Ако не успееше да се справи с Нещото, то с положителност щеше да се нахвърли върху момичето, а след това — върху папагала. Те в никакъв случай не заслужаваха подобна участ. Тя бе само едно невинно момиче, а птицата — само глупаво същество… е, добре, само безобидно създание, което продължаваше да крещи безсмислиците си:
— О, душицата ми, той идва! Той идва! Не излизай!
Той наистина се приближи. Синята звезда прогаряше главата й като жив въглен. Защо, за Бога, ако той изобщо съществува, беше й хрумнало да става магьосник? Всъщност бе прекалено късно да си задава подобен въпрос. Стисна още по-здраво грубата дървена дръжка и замахна с всички сили към надвисналата над нея огромна сянка, която закриваше всичко от погледа й.
Не беше сигурна дали страховитият писък, сякаш разтърсил целия свят, беше собственият й ужасен вик, или изскочи от вихрушката, която се завъртя около Преследвача. Чудовищен повей я вдигна във въздуха и я опаса с черна, тегнеща мъгла. За миг изпита вцепеняващ ужас — ами ако остатъците от билките върху острието го превърнеха в някакво гигантско прасе на Хаоса? Как щеше да излезе насреща му? Така или иначе, не спираше да нанася удар след удар право в сърцето му с оръжието на неговата предана съучастница, докато повеят я мяташе във всички посоки.
Накрая сякаш изстена скъсана пружина и настана спокойствие. Литанда стоеше сред двора в здравата прегръдка на Френет.
Папагалът изкрещя:
— Отиде си! Отиде си! Добро момиче, добро момиче!
Наистина си бе отишъл. Не се усещаше никакво присъствие на магия в целия двор, потънал в мъгла. Някаква сянка се мярна в кухнята. Литанда влезе и видя Гимлет, търговеца на кучета, който се канеше да тръгва.
— Търся ханджийката — изломоти грубо той. — Това място е прекалено шумно за мен, непрекъснато се тряскат врати из коридорите. А, ето те и теб — обърна се ядосано той към Френет. — Къде ти е господарката? Нали щеше да идваш при мен?
— Вече сама съм си господарка, господине — отвърна натъртено Френет. — Вече не съм за продан. Колкото до господарката, изобщо не я знам къде е. Можете да потропате на вратата на Рая и да попитате за нея. А ако не я намерите там — знаете къде да я търсите.
Мина цяла минута, преди той да проумее казаното, след което тръгна със свити юмруци към момичето.
— Значи съм ограбен, защото предплатих за теб!
Литанда бръкна в един от джобовете си и извади монета.
— Дръж, както винаги си на печалба. Френет идва с мен.
Гимлет се вторачи в монетата и накрая я пъхна в джоба си. Изуменият му поглед подсказваше, че досега не бе зървал такова съкровище.
— Дадено, уважаеми, щом такова е желанието ви. Аз трябва да тръгвам, но се чудех дали не мога да получа закуска.
Литанда посочи късовете месо, окачени на стената.
— Поне месо има, колкото искаш.
Той погледна висящите бутове, преглътна и потръпна.
— Не, благодаря.
И потъна в тъмната нощ навън.
— Да вървим — подкани момичето Литанда.
— Наистина ли мога да дойда с вас?
— Поне донякъде — отвърна тя. Момичето го заслужаваше. — Върви и вземи каквото ти трябва.
— Оттук нищичко не искам да взема. Но какво ще стане с другите…
— Тъй като старицата е мъртва, те отново ще придобият човешки облик — освен тези, които са били сервирани като пържоли, разбира се. Погледни.
И действително окачените по стената бутове бяха започнали да придобиват ужасяващо познати форми.
— Да се махаме оттук.
Излязоха на пътя и тръгнаха една до друга срещу изгряващото слънце, а папагалът подвикваше след тях:
— Добро утро, дами! Добро утро, дами!
— Преди да е изгряло слънцето — закани се Литанда, — ще му откъсна врата.
— Аха — съгласи се Френет. — Или ще му направите някоя магия да онемее. А мога ли да попитам защо пътувате в мъжки дрехи, госпожо?
Литанда повдигна рамене и се усмихна:
— Не би ли постъпила по същия начин?
Зена Хендерсън
Кутията за всичко
Мисля, че беше през втората седмица от началото на учебната година, когато Сю-лин ми направи особено впечатление. Разбира се, бях забелязала името й още преди това и веднага бях проверила степента на развитието й, умствените й способности и евентуалните й дарби, както правят всички учители през първите седмици. Бях установила, че е напълно развита и умна и изобщо без някакви специални проблеми, и я бях картотекирала — за момента пренебрегнах мимолетното „прекалено кротка“, което ми мина през ума — в групата на безпроблемните, докато преминат вълненията и суматохата в началото.