През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Нищо по-различно от това, което вече ти казах. Или не знаеш какво е кръвно отмъщение?
— Убил ли съм брат ти?
— Пролята е неговата кръв!
— Той сам е виновен за това. И какво те засяга въобще неговото отмъщение?
— Аз съм негов брат и наследник!
— Все още е жив и може сам да отмъсти. Или е дете и ти трябва да действаш вместо него? Наричаш се християнин, а говориш за кръвно отмъщение! Не знаеш ли, че Христос е заповядал на всички хора и преди всичко на нас и вас, които се наричаме християни, следното: обичайте враговете си, благославяйте тези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за тези, които ви обиждат и преследват. Тогава ще сте деца на вашия Баща на небето.
— Знам, че е казал тези думи.
— Защо тогава не им се подчиняваш? Защо говориш за кръвно отмъщение? Да разказвам ли, когато се върна в родината си, че халдейците са езичници?
— Няма да се върнеш!
— Ще си отида и ти изобщо няма да можеш да ме спреш. Виждаш ли това дърво, което хвърлям в огъня? Още преди то да изгори, ще бъдеш труп или ще ми обещаеш да се държиш с нас като с твои гости, чието неуважение би било най-голям позор за твоя дом и твоя род.
— И няма да ме убиеш?
— Ще тръгна веднага и ще те взема като заложник със себе си. Но ако някой ми попречи да си ида, ще те убия.
— Значи и ти не си истински християнин!
— Моята вяра не ми позволява да се оставя да ме убият като страхливец и ми разрешава да защитавам живота, който Бог ми е дал, за да бъда полезен на събратята си. Ако някой ми попречи да изпълня това, ще се боря срещу него, доколкото ми позволяват силите. А че те не са като на дете, сигурно вече си разбрал.
— Ходих, ти си опасен човек!
— Лъжеш се. Аз съм миролюбив човек, но опасен враг. Погледни към огъня! Дървото почти е изгоряло.
— Дай ми време да говоря с брат си!
— Нито миг!
— Той иска живота ти.
— Нека дойде и го вземе!
— Не мога да те освободя.
— Защо?
— Понеже каза, че не искаш да изоставиш бея.
— Ще удържа на думата си.
— Не мога да освободя Кадир бей. Той е враг на халданите, а беруарите сигурно ще дойдат да ни нападнат.
— Оставете ги да си вървят по пътя! За последен път ти напомням, че това дърво вече се превръща в пепел.
— Е, добре, господарю, трябва да ти се подчиня, защото си в състояние да изпълниш заплахата си. Ще бъдете мои гости!
— Също и беят ли?
— И той. Но ще трябва да ми обещаете да не напускате Лисан без мое разрешение!
— Обещавам.
— Ти и всички останали?
— Да. Но ще поставя някои условия.
— Какви?
— Да запазим всичко, което ни принадлежи.
— Разрешавам.
— И щом някой започне да се държи враждебно с нас, ще бъда освободен от обещанието си.
— Така да бъде!
— Доволен съм. Подай ми ръка и после можеш да се върнеш при ранения. Да го превържа ли?
— Не, господарю. Твоята поява само ще го раздразни и сигурно ще се наложи да му се дава и друга помощ. Гневен съм, че ме победи. Страхувам се от теб, но не те мразя. Изяжте овцата и после спете спокойно. Никой няма да ви причини зло.
Той се върна в къщата. Този човек вече не беше опасен за мен. А и по лицата на другите разбрах, че поведението ни им беше направило впечатление. Светът принадлежи на смелите, а и Кюрдистан е част от него.
Вече можехме спокойно здравата да си хапнем от печеното, а по време на яденето трябваше да преведа на моите спътници разговора ми с мелика. Линдси замислено поклати глава. Условията за мир не му харесваха.
— Не сте ли постъпили глупаво, сър? — каза той — Можехте да притиснете този негодник малко по-силно, а ние щяхме да се справим с останалите.
— Не бъдете неразумен, сър Дейвид! Прекалено много са!
— Щяхме да се справим, йес!
— Един или двама от нас може би щяха да си пробият път, но останалите щяха да са загубени.
— Пфу! Да не сте станали страхливец?
— Не смятам. Поне няма да се разстроя, ако парчето месо внезапно изчезне от устата ми.
— Благодаря ви за това напомняне! Значи ще останем в Лисан? Що за дупка е това? Град или село?
— Столица с осем пъти по сто хиляди жители, конски трамвай, театър, салон «Виктория» и ледена пързалка.
— Дявол да го вземе! Не можете ли да кажете нещо по-смислено!
— Е, добре, градът е разположен живописно по бреговете на река Саб. Но тъй като няколко пъти е бил разрушаван от кюрдите, не може да се сравнява с Лондон или Копенхаген.