През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Кой заповяда това? Да не би ти самият?
— Не. Не знаех нищо. Но, ходих, сега с всички вас е свършено. Заради едно куче ти си стрелял по брат ми!
— Имам право да застрелям всеки, който иска да убие кучето ми. А от правото си ще се възползвам и занапред. Запомни го! Но как ще докаже брат ти, че е искал да застреля не мен, а кучето ми?
— Така казва.
— Тогава е много лош стрелец, защото вместо кучето едва не улучи този бей от Инглистан.
— Моят брат наистина се е целил само по кучето. Няма човек, чийто куршум да улучва съвсем точно на тъмно.
— Това не е извинение за подобна коварна постъпка. Куршумът мина на четири крачки от животното. Само педя по-високо, и този бей щеше да е мъртъв. Впрочем има хора, които и през нощта стрелят много точно. Ще ти го докажа. Целих се в десния лакът на брат ти и сигурно съм разбил ставата му, въпреки че имах малко време за прицелване.
Меликът сърдито потвърди думите ми.
— Осакатил си му ръката и ще заплатиш това с живота си.
— Чуй, мелик, радвай се, че не се целих в главата му, която можех да улуча много по-лесно от ръката. Не съм жаден за човешка кръв, защото съм християнин. Но който се осмели да нападне мен и хората ми, ще опознае нас и оръжията ни.
— Не се страхуваме от тях, защото сме по-силни.
— Само докато ни обвързва моята дума, иначе се съмнявам.
— Веднага ще ни предадете оръжията си, за да не правите с тях повече поразии.
— И какво ще стане после?
— Другите ще изправя пред съда. Теб обаче ще предам на моя брат. Ти проля кръвта му. Значи твоята кръв принадлежи само на него.
— Халданите християни ли сте или езичници?
— Това не те засяга! Дай си оръжието!
Всичките му хора се бяха наредили в широк кръг около нас и се чуваше всяка дума, разменена помежду им. Изричайки последната си заповед, той посегна към пушката ми.
Казах на Дейвид Линдси няколко думи на английски, а на другите на арабски. После се обърнах към мелика:
— Значи отсега нататък ти гледаш на нас като на пленници?
Щом той потвърди, отвърнах:
— Непредпазлив си. Наистина ли мислиш, че се страхуваме от
[#1 Така наричали себе си несторианците в Кюрдистан. — Бел. нем. изд.]
вас? Който вдигне ръка срещу някой ефенди от Европа, сам се излага на опасност. Знай, че не съм аз твой пленник, а ти мой!
Казвайки това, хванах мелика с лявата си ръка за тила и така силно му стиснах врата, че ръцете му увиснаха безжизнено, а хората ми веднага образуваха с гръб към мен кръг, с насочени и готови за стрелба пушки. Всичко стана толкова бързо и неочаквано, че несторианците само ни гледаха втренчено и безмълвно. Използвах тази кратка пауза и им извиках:
— Виждате ли, че меликът е в ръцете ми? Трябва още малко да го стисна и той ще се превърне в труп, а после половината от вас ще умрат от вълшебните ни куршуми. Но ако спокойно се върнете край огньовете си, ще му пощадя живота и ще се отнасям с него и с вас с добро. Внимавайте! Броя до три. Ако след това дори и един от вас остане на сегашното си място, с мелика е свършено! Йе, ду, сех… (Едно, две, три…)
Още не бях изрекъл последната дума, и всички халдейци вече седяха край огньовете на предишните си места. Ако бяха кюрди, тази опасна постъпка сигурно нямаше да се увенчае с успех. Пуснах мелика. Той падна на земята с отпуснати крайници и разкривено от спазми лице, но след известно време отново се съвзе. Беше излязъл от къщата без оръжие. Стоях пред него с насочен към сърцето му револвер.
— Да не си посмял да станеш! — заповядах му аз. — Ако го направиш без мое разрешение, ще получиш куршум.
— Ходих, ти ме излъга — простена меликът, опипвайки врата си с две ръце.
— За каква лъжа става дума? — възразих аз.
— Обеща ми да не използваш оръжията си!
— Вярно е! Но бях поставил условие, че няма да се държим враждебно един към друг.
— Обеща ми също да не се опитваш да бягаш!
— Кой ти е казал, че искаме да бягаме? Ако се държите с нас като с приятели, ще се чувстваме при вас много добре.
— Ти започна да се държиш враждебно!
— Мелик, наричаш ме лъжец, а ти самият току-що изрече лъжа. Вие нападнахте нас и кюрдите от Гумри. А когато седнахме тихо и мирно около огъня, брат ти стреля по нас. Е, кой е започнал да се държи враждебно, ние или вие?
— Изстрелът беше по кучето ти!
— Много са прозрачни намеренията ти, мелик. Кучето ми е трябвало да бъде убито, за да не може повече да ни пази. Ако някой го нападне или откъсне дори и къс от дрехите ни, ще се отнесем с него така, както се отнасят с бясно куче, което трябва да убиеш, за да се спасиш. Животът на брат ти беше в моите ръце. Раних го, за да не може да грабне пушката си и да стреля от засада. Твоят живот също беше в ръцете ми, но аз го пощадих. Какво решение ще вземеш по отношение на нас?