През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
Той се огледа, видя ни и се приближи към нас.
— Ах, сър! Пак тук? — попита той.
— Да. Добър ден, сър Дейвид.
— Нали избягахте в планината. Как се озовахте отново тук?
— Във всеки случай не доброволно като вас.
— Доброволно? Наложи ми се!
— Защо?
— Хм! Ужасно положение! На кюрдски знам само крадец и разбойник. Как да яздя съвсем сам из тази страна? Видях, че другите пак ги плениха, и бавно се върнах обратно.
— Къде се скрихте, когато залавяха останалите?.
— Бях се отдалечил малко по-напред, защото конят ми е по-бърз. Но вие къде изчезнахте?
— Сър Дейвид, днес преживях един от най-страшните часове в живота си. Повярвайте ми. Слезте от коня! Ще ви разкажа!
Той пусна коня си и седна при него. Описах му ездата по опасната пътека сред скалите.
— Сър — каза той, щом свърших. — Днешният ден е много лош. Уел! Повече няма да ходя на лов за мечки. Йес!
Имах да разказвам много неща на бея, а също и на Халеф и Амад ал Гандур. Кадир бей се надяваше, че Мохамед Емин, който се беше изгубил от погледа ни, е тръгнал за Гумри, за да доведе помощ, и вече се радваше, че несторианците сигурно ще бъдат нападнати тук в бивака. Но очакванията му не се сбъднаха.
Скоро след като получихме от нашите победители малка закуска, тръгнахме. Обградиха ни и колоната пое по пътя, по който вече два пъти бях минавал с англичанина. Убитите кюрди бяха погребани и това малко ни позабави, но после продължихме напред толкова бързо, че още преди падането на нощта стигнахме до селцето, в което живееше братът на мелика.
Там не бяхме приети особено любезно. След краткото и безуспешно преследване несторианците, от които бяхме избягали, се бяха върнали. Мнимият свещеник стоеше на прага, за да поздрави мелика.
— Успя ли да заловиш пак големия герой, който е толкова храбър, че предпочете да избяга? — подигра се той. — Върна се обратно като рак, който яде само нечисто месо. Вържи ръцете и краката му, за да не избяга!
Не можех да позволя подобно отношение. Ако приемех спокойно тази обида, с уважението, от което така се нуждаехме, щеше да е свършено. Затова дадох юздите на коня си на Халеф и пристъпих съвсем близо до човека, изрекъл тези думи.
— Млъкни! Как може един лъжец и предател да се осмелява да обижда честни хора!
— Какво си позволяваш? Ако още веднъж повториш това, ще те поваля на земята!
Отговорих му хладнокръвно:
— Само се опитай да го направиш! Нарекох те лъжец и предател и наистина си такъв. Каза ни, че сме твои гости, за да ни успокоиш, а после ни затвори, за да откраднеш коня ми. Ти си не само лъжец и предател, а и крадец, който мами гостите си.
Халдеецът вдигна юмрук, но още преди да замахне, се озова на земята, без да съм го докосвал. Кучето ми беше следило всичките му движения и го събори. Доян стъпи върху него и се озъби толкова близо до гърлото на мъжа, че той не смееше нито да гъкне, нито да мръдне.
— Викни на кучето да се върне, иначе ще го промуша! — заповяда ми меликът.
— Опитай се! — отвърнах аз. — Още преди да извадиш ножа си, брат ти ще е разкъсан, а ти ще лежиш на неговото място на земята. Това куче е най-чиста порода таси. Виждаш ли, че то вече не те изпуска от очи?
— Заповядвам ти да го махнеш оттам!
— Заповядваш ми? Пфу! Казах ти, че ще те следвам до Лисан, без да използвам оръжията си. Но не съм ти позволявал да се смяташ за наш господар и да ни заповядваш. Брат ти беше вече веднъж повален от това храбро куче и аз го освободих. Но сега няма да го направя, преди да се убедя, че после ще се държи миролюбиво.
— Брат ми ще те послуша.
— Даваш ли дума?
— Да.
— Добре. Мисли му, ако не я удържиш!
Накарах Доян да пусне халдееца. Мъжът се изправи, за да се измъкне по възможно най-бързия начин. Но преди да се спре зад вратата, заплашително вдигна юмрук. В негово лице си бях спечелил зъл враг.
Неприятната случка беше оставила лошо впечатление и у мелика. Лицето му имаше по-строго изражение, а погледът му беше по-мрачен отпреди.
— Влезте! — заповяда той, сочейки към вратата.
— Разреши ни да останем навън! — възразих аз.
— В къщата ще бъдете на по-сигурно място, а и ще спите по-добре! — отвърна той решително.
— Що се отнася до нашата сигурност, повярвай ми, тук се чувстваме по-сигурни, отколкото под този покрив, под който веднъж вече бях предаден.
— Повече няма да се повтори. Ела!
Меликът ме хвана за ръката, но аз я издърпах и отстъпих встрани.