През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Много си смела. Явно по някакъв начин са избягали. Халеф, къде сложихте стълбата?
— Не я отнесохме, а само я сложихме легнала на земята. Баняджиите не биха могли да се наведат от кулата и да я вземат.
— Но някои може да са се спуснали по маркуча и отново да са сложили стълбата.
— Хаша! (Опазил Господ!) Хайде веднага да проверим!
Той излезе навън. Оско и Омар го последваха. Като се върнаха след няколко минути, Халеф направи много отегчена физиономия и изръмжа:
— Да, сихди, избягали са. Качих се догоре.
— Значи стълбата е на кулата?
— За съжаление е така! От другата страна маркучът е на земята.
— Значи точно както предположих. Престъпниците са открили маркуча. Някои от тях са се спуснали по него, след което горе са го откачили и хвърлили. После са облегнали стълбата. Другите също са слезли и са отишли в кухнята, за да се стоплят и да изсушат мокрите си дрехи.
— Да идат в ада дано, където ще се изсушат много по-бързо, отколкото в кухнята! — ядосваше се Халеф. — Сега какво ще правим, сихди?
— Хм! Трябва да обсъдим. Мисля, че…
Бях прекъснат. Не бяхме залостили вратата и тя леко се открехна, така че светлината проблесна навън. После отново се затвори и се чу гласът на Мурад Хулам:
— Анка, шейтан къзъ[80]! Кой ти позволи да идваш тук? Момичето трепна от уплаха.
— Веднага излизай оттам! — заповяда стоящият отвън господар. — Яник, кучи сине, и ти ли си вътре! Какво търсите в градината? Излизайте! Камшикът ще ви научи какво е послушание!
— Мурад ага — отвърнах аз, — няма ли да имаш добрината да дойдеш при нас?
— Благодаря! Не искам лошият ти поглед да ме погуби. Ако знаех, че ще изкушаваш така слугите ми, къщата ми щеше да остане затворена за теб.
— Ще поговорим по-подробно за това. Само че влез!
— Нямам никакво намерение! Изпрати слугите ми вън! Тези коварни изчадия нямат работа при теб!
— Ела си ги вземи!
Агата не отговори, но чух тихи гласове. Значи не беше сам.
— Ако не иска да дойде, аз ще го доведа — каза хаджията и се приближи към полуотворената врата. Тогава чух щракването на петле на пушка и един глас извика:
— Назад, кучи сине, иначе ще те застрелям!
Халеф затвори вратата.
— Чу ли, сихди? — попита той повече учудено, отколкото изплашено.
— Много ясно — отвърнах аз. — Беше гласът на Баруд ал Амасат.
— И аз така мисля. От другата страна при купата стояха двама мъже и насочиха пушките си към мен. Коварното нападение на хората на Жълтоликия не успя и сега ще опитат с открита атака.
— Съмнявам се. Няма да посмеят да ни застрелят тук. Ще бъде много явно! Ако наистина смятаха да го направят, нямаше само да заплашват, а да стрелят без предупреждение.
— Мислиш ли? Но защо онези двамата са застанали там?
— Ще отгатна. Искат да офейкат. Забелязали са отсъствието на Яник и Анка и са се усъмнили. Търсили са ги и ги намериха при нас. Сега убийците знаят, че най-доброто за тях е бягството, а за да не им попречим, тези двамата тук ни държат в шах, а останалите се готвят за бързо отпътуване.
— Напълно съм съгласен с теб, сихди. Но така спокойно ли ще си седим?
Взех карабината, станах и крепейки се на стената, отидох до най-близкия до вратата прозорец. Омар загаси лампата, за да не могат отвън да ни различават лесно. Тихо отворих капака на прозореца и погледнах навън. Беше престанало да вали и вече се зазоряваше. На няколко крачки от кулата се виждаха два силуета. Единият беше опрял приклада на оръжието си в земята, а другият държеше вдигната пушката в дясната си ръка. Тъй като последният бе обърнат с десния си профил към мен, видях, че цевта на оръжието му достигаше до бузата му. Изглежда, в момента двамата си говореха.
Опрях карабината си върху перваза на прозореца и въпреки тъмнината можех да бъда сигурен в попадението си. Прицелих се в цевта на пушката и натиснах спусъка. Почти едновременно с изстрела се разнесе вик на болка. Куршумът ми беше улучил и блъснал цевта в лицето му, като бе избил пушката от ръката му.
«Ей мюсибет, ей хаинлик! (О, нещастие, о, коварство!) — крещеше той. Познах го по гласа. Беше Баруд ал Амасат.
80
Дяволска дъще. — Бел. нем. изд.