Пътят на кралете (том II)

Докато телата се удряха в Броненосците, той коленичи, положи ръката си върху голям камък в стената срещу него и го зареди. Оттласкваше го отново и отново към тях. Веднъж, два пъти, десет пъти, петнадесет пъти. Не спря да излива Светлина в камъка. Той засия ярко. Хоросанът се напука. Камъкът се удряше в камък.

Червеният Броненосец се обърна, точно когато масивната, заредена скала падна към него с усиленото двадесет пъти обикновено ускорение на падащ камък. Тя се удари в него и счупи Бронята му, разпилявайки стопени парчета във всички посоки. Блокът го хвърли през залата и го запокити към отсрещната стена. Той не мръдна повече.

Сет вече бе останал почти без Светлина. Оттласна се на една четвърт, за да намали тежестта си, и скокна над пода. Хората около него бяха смазани, с изпочупени крайници, мъртви. По пода се търкаляха сфери и той взе Светлината им. Тя потече и го изпълни, като душите на убитите от него.

Затича се. Другият Броненосец залитна назад с изправен Меч и стъпи на плота на една разбита маса със счупени крака. Кралят най-накрая разбра, че клопката му се е провалила. Започна да се измъква.

Десет удара на сърцето, помисли Сет. Върни се при мен, творение на Преизподнята.

Започна да усеща ударите на сърцето си в ушите. Изкрещя — Светлината излезе от устата му като светещ дим — и скочи на земята, щом Броненосецът замахна. Сет се оттласна към отсрещната стена и се плъзна между краката на противника си. Веднага се Оттласна нагоре.

Политна във въздуха, щом Броненосецът се нахвърли върху него. Но Сет вече не бе там. Оттласна се надолу и слезе зад Броненосеца, за да кацне върху счупената маса. Наведе се и я зареди. Един човек в Броня можеше и да е защитен от Оттласкванията, но нещата, върху които стъпваше, не бяха.

Сет Оттласна таблата нагоре с множествено Оттласкване. Тя се наклони във въздуха и събори Броненосеца като войник-играчка. Сет остана върху дървото и го насочи нагоре. Щом то достигна високия таван, той скочи от него и се Оттласна надолу веднъж, два, три пъти.

Плотът на масата се разби в тавана. Сет полетя с невероятна скорост към Броненосеца, който лежеше замаян по гръб.

Мечът на Сет се появи в ръцете му, точно когато удряше и пронизваше Бронята с оръжието си. Нагръдната й плоча се пръсна и Острието потъна дълбоко в гърдите на мъжа и в пода под него.

Сет се изправи и измъкна Меча. Бягащият крал погледна през рамо и извика ужасено. И двамата му Броненосци бяха паднали за секунди. Последните войници нервно влязоха, за да прикрият оттеглянето му.

Сет бе спрял да плаче. Сякаш не можеше да плаче повече. Усещаше се вцепенен. Умът му… просто не можеше да мисли. Мразеше краля. Ненавиждаше го толкова силно. Направо усещаше болка, толкова силна бе тази необяснима омраза.

От него изтичаше Светлина; той се Оттласна към краля.

Спря точно преди краката му да докоснат земята, сякаш плуваше по въздуха. Дрехата му изшумоля. За още живите гвардейци изглеждаше, сякаш се носи по пода.

Оттласна се надолу под лек наклон и размаха Меча си, когато доближи редовете на войниците. Премина през тях, все едно се спускаше по стръмен склон. Докато се въртеше, грациозен и страшен, събори дузина мъже и взе още Светлина от разпилените по пода сфери.