Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
— Тъй да бъде — каза Сет, вдиша дълбоко и изтегли Светлината от многото скъпоценни ядра, прибрани в кесиите на пояса му. Тя започна да бушува в него, като буря в гърдите му, да гори и да крещи. Вдиша повече от всеки друг път и я задържа, докато вече едвам му се удаваше да я спира да не го разкъса на парчета.
Това в неговите очи сълзи ли бяха? Дано скрият престъпленията му. Откопча колана си, отпусна и него, и тежките сфери.
После остави Остромеча си.
Противниците му замръзнаха от изненада, щом Острието му се превърна в мъгла. Кой би оставил Остромеча си посред битка? Напълно неразумно.
А Сет го извърши.
Ти си произведение на изкуството, Сет, сине на Нетуро. Божество.
Време бе да разбере дали е така.
Войниците и Броненосците атакуваха. Няколко удара на сърцето, преди да го достигнат, и Сет се завъртя, а в жилите му вилнееше течна буря. Отбягна първите удари на мечовете и се понесе право в средата на войниците. С толкова много Светлина в себе си бе лесно да зарежда предметите: Светлината искаше да излезе и изпъваше кожата му. В такова състояние Остромечът само би го разконцентрирал. Самият Сет бе истинското оръжие.
Хвана ръката на един от войниците. За миг го зареди и го Оттласна нагоре. Мъжът извика, докато падаше във въздуха, а Сет избягна още един удар с меч. Докосна с нечовешка бързина крака на нападателя. С поглед и мигване Оттласна и него към тавана.
Войниците ругаеха, удряйки към него, а тежките им Получерупки изведнъж станаха пречка, докато Сет се движеше между тях, грациозен като небесна змиорка, докосваше ръце, крака, рамене, изпращаше дузина, после две дузини хора във всички посоки. Повечето политаха нагоре, но той засили част от тях към приближаващите Броненосци, които извикаха, когато гърчещите се тела се удариха в тях.
При идването на взвод войници отскочи назад, Оттласна се към отсрещната стена и се завъртя из въздуха. Ориентацията на стаята се промени и той се приземи на стената, която сега бе долу за него. Затича се по нея към краля, който чакаше зад Броненосците си.
— Убийте го — каза той. — Бурята да ви отнесе всичките! Какво правите? Убийте го!
Сет отскокна от стената, Оттласна се надолу, докато се преобръщаше, и кацна на едно коляно на масата. Сребърните прибори и чиниите тракнаха, щом взе един нож за хранене и го зареди веднъж, два пъти, три пъти. Използва тройно Основно Оттласкване, насочи го срещу краля, метна го и се Оттласна назад.
Измъкна се, когато един от Броненосците удари и разсече масата на две. Ножът на Сет падна много по-бързо, отколкото трябваше, и литна към краля. Той едва вдигна щита си навреме и се опули, щом ножът иззвънтя в метала.
Проклятие, помисли си Сет и се Оттласна нагоре с четвърт от Основното Оттласкване. То не го издърпа нагоре, а го направи много по-лек. Четвърт от тежестта му бе изтеглена нагоре, вместо надолу. На практика, той стана наполовина по-лек от обикновеното.
Извъртя се и бялата му дреха изплющя елегантно, докато се приземяваше насред войниците. Онези от тях, които бе Оттласнал по-рано, започнаха да падат от високия таван, понеже Светлината им свършваше. Дъжд от потрошени тела, които едно след друго се удряха в пода.
Сет отново се нахвърли върху войниците. Някои падаха, докато той запращаше останалите нагоре. Скъпите им щитове тракаха върху камъните, изпуснати от мъртви или схванати пръсти. Войниците опитваха да го достигнат, но Сет танцуваше между тях и прилагаше древното бойно изкуство каммар, в което се използваха само ръцете. Било е замислено като по-малко смъртоносна форма на боя, състояща се в хващането на неприятелите и в използването на тежестта им срещу тях самите, за да бъдат обездвижени.
Беше незаменимо, когато искаш да докоснеш и заредиш някого.
Той бе бурята. Той бе разрушението. По неговата воля мъжете се завъртаха във въздуха, падаха и умираха. Описа широка окръжност, докосна една маса и я Оттласна нагоре с половин Основно Оттласкване. С половината й тежест изтеглена нагоре, а другата половина — надолу, масата стана безтегловна. Сет я напръска с Основно Оттласкване и я изрита към войниците; те залепнаха за нея, а дрехите и кожата им се закачиха за дървото.
Във въздуха до него изсвистя Остромеч и Сет издиша леко; докато се отдръпна от траекторията му, от устните му излезе Светлина на Бурята. Двамата Броненосци атакуваха, докато телата падаха отгоре, но Сет беше твърде бърз и гъвкав. Броненосците не работеха заедно. Бяха свикнали да господстват на бойното поле или да се дуелират с един противник. Мощните им оръжия ги правеха небрежни.