Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
Газ взе сферата и изсумтя.
— Една прозрачна марка? Мислиш, че това ще ме накара да поема толкова голям риск?
— Ако не го направиш — отговори Каладин спокойно, — ще те убия и ще се оставя да ме екзекутират.
Газ примигна изненадано.
— Ти не би…
Каладин пристъпи напред. Явно беше страховита гледка, целият покрит с кръв. Газ пребледня. После изруга и вдигна сферата.
— На всичкото отгоре сферата е тъмна.
Каладин се свъси. Сигурен беше, че преди пробега сферата си светеше.
— Грешката е твоя. Ти ми я даде.
— Сферите бяха заредени снощи — отвърна Газ. — Идват направо от ковчежника на Сиятелния господар Садеас. Какво си им направил?
Каладин поклати глава. Прекалено уморен беше да мисли. Сил кацна на рамото му, когато той тръгна да се връща при мостовите.
— Какви са ти те? — провикна се Газ след него. — Защо те е грижа?
— Това са моите хора.
Остави Газ.
— Не му вярвам — рече Сил и погледна през рамо. — Може само да каже, че си го заплашвал, и да прати да те арестуват.
— Може и така да направи. Вероятно трябва да разчитам на желанието му да получава още подкупи от мен.
Каладин продължи да върви, заслушан във виковете на победителите и стенанията на ранените. Платата бяха покрити с трупове. Най-много бяха по краищата на пропастта, където мостовете бяха съсредоточили битката. Паршендите, както винаги, бяха оставили своите убити. Говореше се, че дори когато побеждават, те оставят мъртвите. Хората изпращаха мостови и войници да изгорят останките на убитите си събратя и да пратят духовете им в отвъдния живот, където най-смелите воюват в армията на Вестителите.
— Пари — каза Сил, все още загледана в Газ. — Не ми прилича на нещо, на което да разчиташ.
— Може би. Може би не. Забелязал съм как гледа парите. Иска сферите, които му давам. Вероятно желанието ще се окаже достатъчно силно и той ще остане на линия. — Каладин поклати глава. — Права беше преди малко. На хората не може да се разчита в много отношения. Но на едно можеш да разчиташ — алчността му.
Горчива мисъл. Но и денят беше такъв. Изпълнено с надежда светло начало и кървавочервен залез.
Ден като всеки друг.
18
Върховен принц на войната
„Ати някога беше човек благ и щедър и виждаш какво излезе от него. Райсе, от друга страна, беше сред най-гнусните, лукави и опасни личности, които съм срещал.“
— Аха, прерязано е — рече набитият кожар и вдигна ремъка пред очите на Адолин. — Не си ли съгласен, Йис?
Другият кимна. Йис беше жълтоок ириалец с остра златна коса. Не руса, златна. Имаше даже металически блясък. Кожарят я поддържаше къса и носеше кепе. Явно не му се щеше да привлича внимание към косата си. Мнозина смятаха, че кичур от ириалска коса е талисман за късмет.
Другарят му, Аваран, беше тъмноок алет с престилка върху елека. Ако се придържаха към традиционния начин на работа, значи единият правеше по-големите и по-груби предмети — седла например — докато другият майстореше дреболиите. В задната част на работилницата чираците крояха и шиеха свински кожи.
— Срязано — каза Йис, щом взе парчетата от Аваран. — Съгласявам се.
— Е, да ме завлекат в Преизподнята дано — промърмори Адолин. — Ще рече, Елокар всъщност е прав?
— Адолин — долетя иззад него женски глас. — Каза, че отиваме на разходка.
— Това и правим — отвърна той с усмивка. Янала стоеше със скръстени ръце. Облечена беше в гладка жълта рокля с безупречна кройка, закопчана отстрани и обхващаща шията с твърда бродирана в червено яка.
— В моите представи разходката включва повече ходене.
— Хмм. Да. Съвсем скоро ще стигнем и до това. Ще бъде прекрасно. Бързо ходене, бавно ходене и а…
— Променада? — предложи кожарят Йис.
— Не беше ли това някаква напитка? — поинтересува се Адолин.
— Е, не, господарю. Съвсем сигурен съм, че това е друга дума за разходка.
— Добре тогава. Ще има много и от това. От променадата. Винаги съм обичал хубавата променада. — Потърка брадичка и си взе ремъка. — Доколко сигурен си за този ремък?
— Наистина няма място за съмнение, Сиятелни господарю — отговори Аваран. — Не е просто скъсване. Трябва да сте по-внимателни.
— Внимателни?
— Да. Проверявайте да няма хлабави катарами, които да драскат кожата или да се забиват в нея. Този ремък тука прилича на подпръг. Понякога хората оставят ремъците да висят, когато окачат седлото за през нощта, и те попадат под нещо. Бих допуснал, че нещо такова е причината за срязването.