Пътят на кралете (том I)

— Бързайте! Някой друг да отвори една скална пъпка и да донесе водата от нея.

Хората постояха няколко мига. После, слава на Вестителите, изпълниха каквото им поиска. Може би бяха твърде слисани да възразят. Каладин съдра ризата на Гадол и разкри раната. Лоша рана, ужасно лоша. Бяха прерязани червата или някой друг орган…

Нареди на един от отряда да притиска превръзка към челото на Гадол, за да спре слабото кръвотечение там — всичко можеше да помогне — и се зае бързо да прегледа раната, както баща му го беше учил. Дуни бързо се върна с ножа. Нарм обаче имаше трудности с огъня. Изруга и продължи да се бори с огнивото.

Гадол се сгърчи. Каладин притисна раната с чувство на безсилие. На такава рана нямаше къде да се направи турникет. Не можеше да направи нищо, освен…

Гадол се закашля и изплю кръв.

— Разбиват самата земя! — прошепна той с див поглед. — Искат я, но бесът им ще я разруши. Както свидливият изгаря богатствата си, за да не попаднат у враговете му! Те идват!

Пое дъх. И застина неподвижен. Мъртвите му очи гледаха нагоре, кървава слюнка се стичаше по лицето му. Последните му мрачни слова тегнеха над другарите му. Недалеч от тях войниците се сражаваха и викаха, ала мостовите мълчаха.

Каладин се отпусна назад, както винаги замаян от болката от загубата. Баща му все казваше, че времето ще притъпи неговата чувствителност.

Лирин грешеше за това.

Чувстваше се така уморен. Скалата и Тефт бързаха към падинката, понесли заедно някого.

Нямаше да го донесат, ако не беше жив, рече си Каладин. Мисли за онези, на които можеш да помогнеш.

— Поддържай огъня! — каза той на Нарм. — Не позволявай да угасне! Някой да нагрее ножа.

Нарм подскочи, сякаш за пръв път забеляза, че наистина е успял да запали малкия пламък. Каладин се извърна от мъртвия Гадол и направи място на Скалата и Тефт. Двамата оставиха на земята потъналия в кръв Лейтен. Дишаше плитко, от рамото и срещуположната ръка стърчаха стрели. Трета беше закачила корема му и от пренасянето срезът се беше разширил. Явно левият му крак беше стъпкан от кон; беше счупен и имаше грамадна рана при сцепването на кожата.

— Другите трима са мъртви — каза Тефт. — И този е на път. Едва ли има какво повече да направим. Но ти каза да го донесем, така че…

Каладин веднага коленичи и се зае за работа — внимателно, умело и бързо. Притисна бандаж отстрани на тялото на ранения, закрепи го на място с коляно. После бързо превърза крака и нареди на един от мостовите да държи здраво и да повдигне крайника.

— Къде е ножът! — викна Каладин, докато бързо слагаше хлабав турникет на ръката на ранения. Трябваше веднага да спре кръвта; по-късно щеше да се тревожи за спасяването на ръката.

Младият Дуни се завтече към него с нажежения нож. Каладин повдигна бандажа от тялото на Лейтен и бързо обгори раната. Лейтен беше в безсъзнание и дишането му ставаше все по-плитко.

— Ти няма да умреш — промълви Каладин. — Няма да умреш!