Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Явно обаче този ден никой не беше в настроение да се бори. Колкото и пари да твърдяха, че имат, всеки от тях беше силно разтревожен, макар и по различен начин. Клей ги слушаше, заинтригуван от различните им реакции. Патън Френч вероятно имаше повече пари от всеки един от тях, затова беше уверен, че ще устои на финансовия натиск на предстоящото дело. Същото се отнасяше и за Уес, който бе изкарал 500 милиона само от надлъгването с тютюневите компании. Карлос ту си придаваше важност, ту нервничеше, докато Деймън Дидие — мъжът с каменното лице — беше изпаднал в паника.
При това всеки от тях имаше много повече пари от Клей, докато Клей имаше много повече случаи по делото „Дайлофт“. Тази аритметика никак не му харесваше.
Ако приемеше три милиона като възможно обезщетение за случай и при условие, че неговият списък се състоеше засега от седем имена, той би могъл да поеме един удар в рамките на двайсет милиона. Но ако списъкът набъбнеше…
Клей повдигна темата за застраховките и с ужас научи, че нито един от четиримата не е застрахован. Много малко компании, предлагащи застраховка за професионална небрежност, бяха склонни да се занимават с адвокати по групови дела. Случаят „Дайлофт“ беше прекрасна илюстрация.
— Бъди благодарен, че имаш ония десет милиона — каза Уес. — Поне те няма да ти излязат от джоба.
Полза от вайкане и натяквания нямаше. Участниците в срещата имаха нужда да споделят с някого собственото си нещастие, но само за кратко. Накрая се споразумяха в много общи линии да поискат среща с мисис Уоршо в неопределеното бъдеще, за да обсъдят възможността за започване на преговори. Тя вече ясно бе показала, че не се стреми към извънсъдебни споразумения. Искаше съдебни процеси — мащабни, сензационни, евтини зрелища за тълпите, на които минали и настоящи крале на груповите искове да бъдат събличани голи и шибани с камшици пред съдебните заседатели.
Клей уби остатъка от следобеда и нощта си в Атланта, където никой не го познаваше.
През годините, прекарани като обществен защитник, Клей бе провел стотици предварителни разговори с обвиняеми, повечето в ареста. Обикновено всички започваха бавно; обвиняемият, който почти винаги биваше чернокож, не можеше да прецени точно колко може да се довери на своя бял адвокат. Събирането на странична информация донякъде разтапяше леда между тях, но конкретните въпроси за самото престъпление почти никога не водеха до установяване на фактите, поне при първата среща.
По ирония на съдбата Клей, който беше бял, сега се чувстваше не по-малко притеснен като обвиняем преди първата си среща със своя чернокож адвокат. Хонорарът на Зак Батъл беше 750 долара на час. При такава цена време за губене, увъртане и шикалкавене просто нямаше. Батъл щеше да научи истината за Клей със скоростта, с която изобщо можеше да я записва.
Ала Батъл държеше най-напред да си побъбрят по мъжки. Двамата с Джарет Картър навремето бяха другари по чашка — това беше дълго преди Батъл да остави пиенето и да стане най-големият адвокат по наказателни дела във Вашингтон. А какви истории за Джарет знаеше само!
За 750 долара на час не искам и да ги чуя, помисли си Клей. Спри часовника и ще си говорим до утре, ако искаш.
Офисът на Зак Батъл гледаше към парка „Лафайет“; в дъното се виждаше Белият дом. Двамата с Джарет една вечер се напили и решили да идат да обърнат по една бира с пияниците и клошарите в парка. Наобиколили ги неколцина полицаи, които ги взели за извратени типове, тръгнали да си търсят жертви. Накрая ги арестували и двамата използвали всичките си връзки, за да не се разчуе в пресата. Клей се засмя, защото това се очакваше от него.
След този случай Батъл отказал пиенето, като го заменил с пушене на лула. Тесният му претрупан и мръсен кабинет вонеше на застоял дим.
— Как е баща ти? — осведоми се той. Клей набързо му обрисува идилична картина: Джарет пори вълните на борда на яхтата си.
Когато накрая минаха по същество, Клей му разказа историята с дайлофта, от появяването на Макс Пейс до разпита от агентите на ФБР. Отначало не спомена тарвана, но беше готов да разкаже и за него, ако се наложеше. За негово учудване Батъл не си водеше бележки. Само слушаше намръщено и пушеше, като от време на време отместваше замислено поглед встрани, но нито веднъж не издаде мислите си.
— Откраднатият доклад, който Макс Пейс ти бил дал — каза той, после замълча и дръпна от лулата… — у теб ли беше, когато продаде акциите и заведе иска?
— Разбира се. Исках да съм сигурен, че ще мога да докажа вината на „Акърман“, ако се стигне до съд.