Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Това си е чиста борсова измама. Виновен си. Пет години затвор. Кажи ми обаче, могат ли федералните да я докажат?
Когато сърцето му започна отново да бие, Клей успя да изрече:
— Предполагам, да, ако Макс Пейс го потвърди.
— Кой друг разполага с доклада?
— Патън Френч, може би още един-двама души.
— Патън Френч знае ли, че си разполагал с тази информация, преди да подадеш иска?
— Не знам. Никога не съм му казвал откога точно я имам.
— С други думи, Макс Пейс е единственият, който може да те изпее.
Историята беше напълно ясна. Клей бе подготвил груповия иск по случая „Дайлофт“, но не беше готов да го заведе, докато не получи достатъчно доказателства от Пейс. Двамата на няколко пъти се бяха карали. Един ден Пейс бе нахълтал в кабинета му с две издути куфарчета и му бе казал: „Ето ти всичко, но не си го получил от мен.“ След което незабавно си бе тръгнал. Клей бе прегледал материалите, след което бе помолил един приятел от колежа да оцени тяхната надеждност. Приятелят му понастоящем беше виден лекар в Балтимор.
— Може ли да се разчита на него? — запита Батъл.
Преди Клей да успее да отговори, Батъл му помогна:
— Тук е ключът, Клей. Ако федералните не подозират, че си разполагал с този таен доклад, когато си продал акции на „Акърман“, няма как да те подведат за борсова измама. Може да имат разпечатки от трансакцията, но сами по себе си те не значат нищо. Трябва да докажат, че си притежавал вътрешна информация.
— Не е ли редно да говоря с моя приятел в Балтимор?
— Не. Ако федералните знаят за него, може да подслушват телефона му. И тогава отиваш в затвора не за пет, а за седем години.
— Няма ли да престанеш да го повтаряш?
— А дори и федералните да не знаят нищо за него, ти можеш, без да искаш, да го издадеш. Те най-вероятно те следят. Може би подслушват телефоните ти. На твое място бих се освободил от доклада. Бих прочистил архива си, ако случайно пристигнат със заповед за обиск или конфискация. Бих се молил ден и нощ Макс Пейс да е умрял или да се крие някъде в Европа.
— Друго? — запита Клей, готов да започне да се моли.
— Върви да се срещнеш с Патън Френч, убеди се, че докладът няма да ги отведе до теб. Както ми изглежда, делото „Дайлофт“ едва сега започва.
— Така ми казаха и те.
На „Адрес на подателя“ беше вписано името на затвор. Клей имаше много бивши клиенти зад решетките, но не си спомняше нито един, който да се казва Пол Уотсън. Той разпечата плика и извади писмо от една страница, чистичко отпечатано на принтер. Писмото гласеше:
Драги мистър Картър,
Сигурно ме помните като Текила Уотсън. Смених името си, понеже старото вече не ми отива. Всеки ден чета Библията, любимият ми герой е апостол Павел и затова се кръстих на него. Даже повиках нотариус да го смени официално.
Моля ви за една услуга — ако има начин, да предадете на семейството на Тиквата, че наистина много съжалявам за това, което се случи. Моля се на Бог и той вече ми е простил. Ще ми стане по-леко, ако семейството на Тиквата също ми прости. И досега не вярвам, че съм могъл просто така да го убия. Не съм бил аз, лично дяволът го е застрелял, ако питате мен. Но нямам право да се оправдавам.
Още съм чист. Тук е пълно с дрога, има какво ли не, но Бог ми помага да изкарам деня, без да се друсам.
Много ще се радвам, ако ми пишете. Не получавам много писма. Жалко, че се отказахте да ми бъдете адвокат. Бях решил, че сте готин пич.