Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Мистър Картър, трийсет и две годишен, не бе открит за коментар. Мистър Патън Френч бе определил иска срещу себе си като „фриволен“ — заимствайки според автора на статията една фраза от възраженията на поне осем компании, които лично той бил съдил през последните четири години. Френч не се бе задоволил с това, а бе добавил, че искът „намирисва на заговор между поддръжници на съдебната реформа и техните благодетели, застрахователните компании“. Можеше да се предположи, че репортерът е изненадал стария Патън на няколко двойни уискита.
Трябваше да се вземе бързо решение. Понеже наистина беше болен, Клей можеше да си остане вкъщи и да изчака да мине бурята. Или да излезе сред настървения за кръв свят и да си понесе последиците. Естественият му порив беше да вземе приспивателно, да се върне в леглото и да се събуди след седмица, когато целият кошмар щеше да е приключил. Или — още по-добре — да се метне на самолета и да избяга при Ридли.
Вместо това в седем беше в офиса. На лицето му беше изписано ясно желание за борба. Превъзбуден от твърде много кафе, крачеше по коридорите и се шегуваше с подчинените си за кръвожадни пристави, любопитни репортери и зловещи призовки. Не му беше до смях, но хората му имаха нужда от малко театър, за да повдигнат духа си. Те му бяха благодарни за усилието.
Веселбата продължи докъм десет часа, когато мис Глик влезе в кабинета му и грубо я прекъсна:
— Клей, двамата от ФБР пак са дошли.
— Прекрасно — провикна се Клей и потри доволно ръце, сякаш се готвеше да им хвърли един хубав бой.
Спунър и Луш се явиха пред него със загадъчни усмивки и без ръкостискания. Клей затвори вратата, стисна зъби и си заповяда да продължи да играе театър. Но умората си казваше думата. Също и страхът.
Този път бе ред на Луш да говори, докато Спунър си водеше записки. Явно портретът на Клей на първа страница им бе напомнил, че му дължат още една визита. Цената на славата.
— Някакви следи от вашия приятел Пейс? — започна Луш.
— Не, никакви. — Което си беше самата истина. А така имаше нужда от съвета на Пейс в момент като този!
— Сигурен ли сте?
— А вие глух ли сте? — сопна се Клей. Бе твърдо решен да ги изгони, когато въпросите им станеха прекалено нагли. В края на краищата двамата бяха само следователи, а не прокурори.
— Имаме основание да вярваме, че миналата седмица е бил в града.
— Браво на вас. Аз лично не съм го виждал.
— Вие подадохте иска срещу „Акърман Лаборатърис“ през юли миналата година, нали така?
— Да.
— Притежавахте ли акции на компанията, преди да заведете делото?
— Не.
— Случайно да сте извършили къси продажби на акции, за да ги изкупите впоследствие на по-ниска цена?
Точно това бе направил, и то по съвета на своя добър приятел Макс Пейс. Те вече знаеха отговора на въпроса. Имаха данните за трансакцията, сигурен беше. След първия им разговор той щателно бе проучил законите за борсови измами с вътрешна информация. Намираше се в нещо като сива зона, доста бледо сива наистина — не особено приятно място, но все още в нищо не можеха да го обвинят. Като се замислеше, може би беше по-добре да не бе търгувал с тези акции. Точно така, хиляди пъти по-добре.
— Това разпит ли е? — запита той. — Разследвате ли ме?
Спунър закима още преди Луш да каже:
— Да.
— В такъв случай разговорът ни е приключил. Моят адвокат ще ви се обади. — С тези думи Клей се изправи и пристъпи към вратата.
34
За следващата среща на Координационния съвет на ищците по делото „Дайлофт“ обвиняемият Патън Френч бе избрал един хотел в центъра на Атланта, където между другото участваше и в някакъв от многобройните си семинари по бързо забогатяване за сметка на фармацевтичните компании. Срещата беше свикана по спешност.
Френч, разбира се, бе отседнал в президентския апартамент — ярко безвкусен шедьовър на разточителството на последния етаж на хотела. Там се проведе и самата среща, която се различаваше от предишните по това, че на нея не се обсъждаха най-новите модели яхти и луксозни коли. Петимата дори не бяха в настроение да се хвалят с последните си спечелени дела. От момента, в който се появи Клей, атмосферата беше напрегната и си остана такава до края. Богатите бяха изплашени.
И с право. Карлос Ернандес от Маями знаеше за седем от неговите ищци първа категория, които междувременно били развили злокачествени тумори в бъбреците. И седемте се били присъединили към груповия иск на Хелън Уоршо.