Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Мислите му отново се насочиха към Тед Уърли. Не че му се сърдеше, нищо подобно. Обвиненията в повечето граждански искове са пословично неточни, но в конкретния случай звучаха напълно правдоподобно. Неговият бивш клиент едва ли щеше да твърди, че има злокачествени тумори, ако ги нямаше. Само дето неговият рак беше предизвикан от лошо лекарство, а не от лош адвокат. И все пак този адвокат бе сключил прибързано споразумение по случая за 62 000 долара, когато всъщност щетите струваха милиони. Това вече намирисваше на алчност и професионална недобросъвестност. Кой можеше да обвини горкия човек, че си търси правата?
Клей прекара безкрайна нощ, потънал в самосъжаление. Самолюбието му беше наранено; унизен бе пред колеги, приятели и подчинени; враговете му тържествуваха; страхуваше се от утрешния ден и от канибалския пир, който пресата щеше да си устрои с него; и най-накрая — нямаше кой да го защити.
На моменти беше истински уплашен. Дали наистина можеше да изгуби всичко? Дали това не беше началото на края? Сигурно много хора щяха да се натискат да станат съдебни заседатели, за да го накажат! А колко ли потенциални ищци имаше изобщо? Като всеки един случай щеше да му струва милиони…
Глупости. С двайсет и пет хиляди регистрирани клиенти по случая „Максатил“ той беше готов на всичко.
Ала мислите му за пореден път се върнаха на мистър Уърли — клиент, който не бе получил добра защита от своя адвокат. Чувството му за вина беше толкова силно, че му идваше да се обади на човека, за да се извини. Може би трябваше да му пише лично. Той живо си спомняше двете писма, които бе получил от стареца. Двамата с Джона здравата се бяха посмели тогава.
Беше едва четири сутринта, когато Клей стана и си направи първото за деня кафе. Точно в пет влезе в интернет и прочете електронното издание на „Уошингтън Поуст“. През последните двайсет и четири часа не бе имало никакви терористични атаки. Никакви масови убийци. Конгресът беше във ваканция. Президентът също. Денят беше беден на новини — какво им пречеше да сложат „Краля на исковете“ на първа страница? В цялата долна половина се мъдреше статия под заглавие: АДВОКАТ ПО ГРУПОВИ ИСКОВЕ — ОБЕКТ НА ГРУПОВ ИСК. Първият абзац гласеше:
„Вашингтонският адвокат Дж. Клей Картър II, новоизлюпеният Крал на исковете, сам стана обект на групов иск, заведен вчера от недоволни клиенти. В иска са повдигнати обвинения, че Картър, който по неофициални изчисления е спечелил през изминалата година 110 милиона долара под формата на адвокатски хонорари, прибързано е сключил извънсъдебни споразумения за незначителни обезщетения по случаи, за които клиентите му са можели да получат милиони долари.“
Останалите осем абзаца не бяха по-ласкави. На всичко отгоре през нощта бе получил разстройство. Клей се затича към тоалетната.
Неговият приятел от „Уолстрийт Джърнъл“ се бе присъединил към тежката артилерия. На първа страница вляво се мъдреше познатият шарж на Клей — същата самодоволно ухилена физиономия, а под нея заглавие: КРАЛЯТ НА ИСКОВЕТЕ — ДЕТРОНИРАН? Тонът на статията беше такъв, сякаш Клей заслужаваше не просто детрониране, а линч или поне затвор. На всичко отгоре всяка професионална гилдия във Вашингтон явно имаше мнение по въпроса, зад всеки ред прозираше злорадство. Дори президентът на Националната академия на пледиращите адвокати оставял случая без коментар.
Без коментар! И това — от единствената професионална организация, която неотклонно, при всякакви обстоятелства, се бе обявявала в защита на адвокатите! Следващият абзац обясняваше тази мистерия: Хелън Уоршо се оказа активен член на Нюйоркския клон на академията. Професионалната й компетентност — извън всякакво съмнение. Квалифициран адвокат, способен да пледира в съдебната зала. Редактор на списание „Юридически преглед“, издание на Юридическия факултет на Колумбийския университет. На трийсет и осем години, бяга за удоволствие в Нюйоркския маратон, а по думите на бивши опоненти се отличава с „блестящи способности и завидна упоритост“.
Смъртоносна комбинация, помисли си Клей, докато тичаше обратно към тоалетната.
Седнал на чинията, той си даде сметка, че адвокатската колегия просто няма как да вземе страна по този случай. Това си беше семейна свада. Не можеше да очаква съчувствие и защита от никого.
Неназован източник оценяваше общия брой на ищците по делото на около дузина. Очакваше се искът да бъде заведен като групов, понеже към него можело да се присъедини значителна група пострадали. „Колко голяма? — запита се той. — Колко още Тед Уърлиевци ме дебнат?“