Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Никнат като гъби — каза той, изпаднал в паника. Имаше вид, сякаш не е спал с дни. Всъщност всички изглеждаха недоспали и съсипани.
— Тази кучка е напълно безскрупулна — обади се Уес Солсбъри и останалите закимаха в знак на съгласие. Явно легендата за Хелън Уоршо беше добре позната в тези среди. Само дето бяха забравили да предупредят Клей.
Уес Солсбъри го съдеха четирима клиенти. Деймън Дидие трима. Френч — петима. Клей се чувстваше донякъде облекчен, че него го съди само един, но облекчението му не трая дълго.
— Всъщност твоите са седем — каза Френч и му подаде една разпечатка, на която най-отгоре се мъдреше името му, а отдолу имаше списък на негови бивши клиенти, понастоящем ищци. — Уикс от „Акърман“ твърди, че списъкът тепърва ще нараства.
— Какво е настроението при тях?
— Те са в тотален шок. Препаратът им убива хора наляво и надясно. Във „Фило“ се разкайват, че изобщо някога са чували за тях.
— Влизам им в положението — обади се Дидие, като хвърли злобен поглед на Клей, сякаш искаше да каже: „Ти си виновен!“
Клей се зачете в седемте имена от своя списък. С изключение на Тед Уърли, нито едно от тях не му говореше нищо. По един от Канзас, Южна Дакота и Мейн и по двама от Орегон, Джорджия и Мериленд. Как се бе стигнало дотам, че тези хора му бяха станали клиенти? Какъв абсурден начин на упражняване на адвокатската професия — да представляваш и да уреждаш споразумения за хора, които не си виждал през живота си! И после същите хора да те съдят!
— Можем ли да приемем, че медицинските доказателства са съществени? — запита Уес. — Искам да кажа, в състояние ли сме да ги оспорим, да се опитаме да докажем, че този рецидивиращ рак не е свързан с „Дайлофт“? Ако успеем, ще се отървем, а с нас ще спасим и „Акърман“. Не ми е приятно да споделям съдбата на някакви идиоти, но като се е случило…
— Не! Прецакаха ни, това е — отряза Френч. На моменти той успяваше да се изрази толкова ясно, че чак болеше. Нямаше смисъл от шикалкавене. — Което показва, че препаратът е по-опасен и от куршум в главата. Хората от собствения им научен отдел ги напускат масово. Провалят се кариери. Фирмата може никога да не се съвземе.
— „Фило“ ли имаш предвид?
— Да. Когато купи „Акърман“, „Фило“ си мислеше, че проблемът „Дайлофт“ е под контрол. Но скоро случаите от втора и трета категория ще станат толкова много, че ще трябват купища пари. Те се борят за оцеляване.
— Като нас — промърмори Карлос и също хвърли на Клей такъв поглед, сякаш си мислеше, че един куршум в главата му наистина ще оправи работата.
— Ако носим отговорност, няма начин да защитим онези случаи — изрече Уес онова, което всички вече знаеха.
— Трябва да преговаряме — каза Дидие. — Това е въпрос на оцеляване.
— Колко може да ни струва всеки един случай?
— Зависи от съдебните заседатели. Между два и десет милиона, ако се стигне до наказателни обезщетения.
— Това ми се струва малко — каза Карлос.
— Никакви съдебни заседатели няма да видят физиономията ми — отсече Дидие. — Не и при такива факти.
— Средният ищец е шейсет и осем годишен пенсионер — каза Уес. — Така че, икономически погледнато, дори и да умре, щетите не са големи. Разбира се, понесените страдания повишават сметката. Но, теоретично погледнато, всеки отделен случай би могъл да се уреди по за един милион долара.
— Дума не може да става за теория! — сопна се Дидие.
— Виж ти! Аз пък да не знам — не му остана длъжен Уес. — Но като прибавиш за обвиняеми такива прекрасни индивиди като нас, алчните адвокати, размерът на обезщетението се качва до тавана.
— Направо съм готов да се сменя с ищците по това дело — каза Карлос, като разтриваше подпухналите си очи.
Клей забеляза, че никой не пие алкохол — всички бяха на кафе и вода. Самият той умираше за една от отровните смеси на Френч.
— Най-вероятно ще загубим груповия иск — продължи Френч. — Всички, които все още са ни клиенти, напират да се откажат. Както знаете, досега твърде малко от ищците от втора и трета категория са получили обезщетение. По понятни причини те вече не искат да имат нищо общо с нас. Аз лично знам поне пет групи адвокати, които са готови да се обърнат към съда да отмени нашия групов иск и да ни изрита. Не мога да им се сърдя.
— Можем да се борим — каза Уес. — Имаме да вземаме хонорари. Ще ни трябват!