Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Вторият виновник беше лекарят, предписал препарата, макар неговата вина да беше сравнително по-малка. Той се бе доверил на „Акърман“. Лекарството било чудодейно и така нататък.
За съжаление първите двама виновници бяха напълно и окончателно освободени от отговорност по силата на извънсъдебното споразумение, сключено между тях и мистър Уърли по груповия иск, заведен в Билокси. Макар че докторът, лекувал артрита на мистър Уърли, изобщо не бе съден, споразумението се отнасяше и за него.
— Но Тед беше против това споразумение! — не преставаше да повтаря мисис Уърли.
Нямаше значение. Той бе подписал договора. Бе упълномощил адвоката си да сключи извънсъдебно споразумение от негово име. С което адвокатът бе станал третият виновник. И последният оцелял.
Седмица след това мисис Уоршо подаде иск срещу Дж. Клей Картър, Патън Френч, М, Уесли Солсбъри и всички знайни и незнайни адвокати, сключили прибързани споразумения по делото „Дайлофт“. Главен ищец и този път беше мистър Тед Уърли от Ъпър Марлборо, щата Мериленд, действащ от името на всички засегнати, знайни и незнайни към момента на подаване. Делото бе заведено в Окръжния съд на федералния окръг Колумбия, недалеч от офиса на мистър Картър.
Използвайки напълно умишлено методите на ответниците, петнайсет минути след завеждането на иска мисис Уоршо изпрати копия до дузина от най-влиятелните вестници в страната.
Намусен и делови на вид разносвач на призовки се яви в офиса на мистър Картър и поиска от секретарката в приемната да говори лично със самия шеф.
— Спешно е — настоя той.
Секретарката го отпрати при мис Глик в края на коридора, която след кратка съпротива се видя принудена да извика шефа. Клей излезе с неохота от кабинета си и получи на ръка призовката, която щеше да съсипе остатъка от деня му. А може би и цялата му следваща година.
Още докато четеше груповия иск, репортерите вече звъняха. Оскар Мълрони беше при него; двамата бяха заключили вратата.
— Никога не бях чувал такова нещо — мънкаше под носа си Клей; изведнъж му стана болезнено ясно колко малко всъщност разбираше от играта на групови искове.
В една успешна засада няма нищо лошо, но поне компаниите, които бе съдил, знаеха, че са направили нещо нередно. „Акърман“ знаеше, че е произвела дефектен продукт още преди дайлофтът да се появи на пазара. Циментовата компания „Хана“ вече бе изпратила свои хора в Хауард да оценяват щетите по първоначалните искове. „Гофман“ вече се съдеше с Дейл Мунихъм за максатила, а други адвокати кръжаха наоколо. Но това тук?! Та Клей нямаше и представа, че Тед Уърли се е разболял повторно. Нито дори намек за предстоящата беда. Не, не беше справедливо.
Мълрони беше толкова зашеметен, че не можеше да говори.
По интеркома се чу гласът на мис Глик:
— Клей, дошъл е репортер от „Уошингтън Поуст“, настоява за интервю.
— Застреляй го — изръмжа Клей.
— Да разбирам ли, че отговорът е „не“?
— Отговорът е: „Не, по дяволите!“
— Кажи му, че Клей го няма — успя да подскаже Оскар.
— И повикай охраната — добави Клей.
Трагичната смърт на близък приятел не би могла да хвърли всички в такова траурно настроение. Можеха да говорят само за едно: как и кога да реагират, за да ограничат пораженията в пресата. Дали още сега да съставят категорично опровержение и да го разпратят до всички вестници? Дали Клей все пак да не приеме репортерите?
Решението им се изплъзваше. За пръв път бяха поставени в ситуация, в която друг бе поел инициативата.
Оскар предложи да съобщи новината на персонала, като я представи в максимално позитивна светлина, за да поддържа висок бойния дух.
— Ако съм сгрешил, ще платя обезщетението — заяви Клей.
— Да се надяваме само, че мистър Уърли е единственият клиент на тази фирма, който е заболял.
— Там е въпросът, Оскар. Колко ли още Тед Уърлиевци ще ни се изсипят на главата?
Не можеше да спи. Ридли беше в Сейнт Барт за ремонта на вилата; Клей беше благодарен, че поне нея я няма. Беше достатъчно унизен и посрамен, а в нейно присъствие щеше да се чувства още по-неудобно.