Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Това е добре — отсече Клей. По-дълъг списък означаваше повече клиенти и по-голямо обезщетение. В момента Клей представляваше около 90 процента от всички ищци по груповия иск, като останалите бяха разпределени между няколко дребни адвокати. Той бе създал специален екип, който майсторски се бе справил със задачата да убеди болшинството от собствениците на жилища да се запишат при него. Те бяха получили уверения, че мистър Картър ще им издейства повече пари, понеже е майстор в професията. Всеки от потенциалните му клиенти бе получил професионално изработен рекламен пакет, в който се възхваляваха подвизите на новия Крал на исковете. Това си беше най-безсрамно гонене на клиенти, гарнирано със самореклама, но такива бяха правилата на играта.
При последната среща Клей бе свалил исканата сума от 25 000 на 22 500 долара на жилище — едно обезщетение, което щеше да му донесе адвокатски хонорар от около 7,5 милиона. От циментовата компания бяха контрирали със 17 000 долара на жилище; това бил максимумът, който можели да скърпят с банков кредит.
При 17 000 на жилище мистър Картър щеше да получи 4,8 милиона долара, ако продължаваше да настоява за 30-процентна комисиона. Ако обаче се съгласеше да намали своя дял на по-разумните 20 процента, всеки от клиентите му щеше да получи чисти 13 600 долара обезщетение. За това той трябваше да се лиши приблизително от милион и половина адвокатски хонорар. Същевременно мистър Хана бе намерил надежден предприемач, който бил готов да ремонтира всички засегнати жилища по за 13 500 долара.
По време на последната им среща бе станало ясно, че въпросът за адвокатския хонорар е поне толкова, ако не и по-важен, от обезщетяването на собствениците на жилища. Само че от последната им среща насам в пресата се бяха появили публикации, в които за мистър Картър се разправяха някои не дотам ласкави неща. Намаляването на адвокатския хонорар явно не беше нещо, което неговата фирма бе готова да разисква.
— Някакво придвижване от ваша страна? — запита направо той.
Вместо да отговори с „не“, Джоуел накратко изложи стъпките, предприети от компанията за преоценка на финансовото й състояние, положението със застраховката, както и възможността да получи поне 8 милиона долара заеми в допълнение към фонда за обезщетения. Но за съжаление позициите й оставали непроменени. Циментовият бизнес бил в цикличен спад. Поръчките били в застой. Нови жилища почти не се строяли, поне в техния пазарен сегмент.
Ако от гледна точка на „Хана“ нещата изглеждаха нерадостни, от другата страна на масата положението не беше по-розово. Клей рязко бе преустановил рекламната кампания по случая „Максатил“ — ход, който бе донесъл значително облекчение. Рекс Критъл работеше с удвоени усилия, за да снижи разходите, макар фирмената политика да беше трудно пригодима към подобни радикални решения. Той дори бе повдигнал въпроса за съкращения, с което само си бе навлякъл гнева на шефа. Фирмата почти не получаваше приходи. Вместо да им донесе ново състояние, фиаското с „Тънкия Бен“ им струваше милиони. А откакто бившите им клиенти по случая „Дайлофт“ се бяха насочили към Хелън Уоршо, фирмата бе сериозно разклатена.
— Значи няма придвижване? — запита Клей, когато Джоуел привърши.
— Не. За нас седемнайсет хиляди е таванът. А от ваша страна?
— Двайсет и две хиляди и петстотин е справедлива сума — заяви Клей, без да му мигне окото. — Ако вие не сте готови да отстъпите, ние също няма да отстъпим. — Гласът му беше твърд като стомана. Хората му бяха впечатлени от неговата непреклонност, макар тайно да се надяваха на компромис. Но в момента Клей си представяше Патън Френч на онази среща в Ню Йорк с велможите на „Акърман“ и си казваше, че ако и той като Френч се държи мъжки и ги навика и заплаши, рано или късно „Хана“ също ще клекне.
Единственият от страната на Клей, който бе дръзнал да се усъмни на глас в неговата тактика, беше Ед Уайът, ръководителят на екипа по делото „Хана“. Преди срещата той бе обяснил на Клей, че по негово мнение циментовата компания само ще спечели, ако получи държавна закрила и реорганизация по Глава 11 от Закона за фалитите. Тогава всякакви извънсъдебни споразумения със собствениците на жилища щяха да се отложат, докато размерът на обезщетенията им не се определеше от независим оценител. При обявен фалит по Глава 11 ищците щяха да бъдат благодарни, ако получеха по 10 000 долара на случай. Компанията засега не бе заплашила с обявяване на фалит, но това беше обичайна хитрост в такива случаи. Самият Клей бе проучил счетоводните книги на „Хана“ и знаеше, че компанията има твърде много активи и собствена гордост, за да предприеме такъв драстичен ход. Така че той бе хвърлил заровете. Фирмата му имаше нужда от всеки долар адвокатски хонорар, който можеше да изстиска.