Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Час преди мръкване стигнаха лагера на Калис. Както винаги, той беше наредил да се изкопае дълбок ров и когато дьо Лунвил и другите се приближиха, ги посрещна предупредителният вик на стража.
— Добре си носиш службата — каза небрежно дьо Лунвил. — Сега спусни портата или ще ти откъсна ушите.
Всички в дружината на Калис познаваха гласа му, така че дървеният мост бе спуснат над прясно изкопания ров. Конските подкови изтрополиха по него и щом групата влезе в лагера, Калис бе готов да ги изслуша.
— Цила и бандитите са се съюзили и са подпалили селото. Повечето са си заминали вече. — Сержантът погледна Ерик. — Бяха убили едно момиче и ние убихме петимата, които го бяха направили.
Калис кимна и с мълчалив жест накара дьо Лунвил да го последва в командирската палатка. Ерик пое поводите на коня на сержанта и заедно със своя го отведе при останалите животни. Трябваше му почти цял час, за да разхлади конете, да им почисти копитата, да ги изтърка и да ги нахрани с прясно сено. Когато свърши, всички мускули го боляха, и той разбираше, че причина за това не е само умората от ездата и битката. Стресът след убийство беше невероятно изтощителен.
Отиде при другите войници, които вече разпъваха палатката, и се опита да си припомни всички събития от деня. Първият човек, когото беше повалил, бе просто едно препятствие, нищо повече. Той даже не беше мислил да го обезглавява, просто искаше да го отстрани. По-късно Луис беше подметнал, че ударите му са били страхотни — и първия път, и после, при схватката с втория мъж, но младежът мислеше за тези събития като за нещо далечно, като че ли в битката беше участвал някой друг. Ясно си спомняше само миризмите: дима на горящото село и лагерния огън на поляната, смрадта на пот и изпражнения, смесена с острия мирис на кръв и страх. Чувстваше още напрежението от ударите, които беше нанесъл, и пулсирането на собствената си кръв в главата си, но всичко беше някак отдалечено, притъпено и неясно. Опитваше са да разбере какво всъщност се бе случило.
Знаеше, че силно искаше убиецът на Ембриса да страда. Даваше си сметка, че желае той да изпита хилядократно повече от нейните страдания. Но онзи мъж беше мъртъв и не чувстваше нищо. Ако се вярваше на Биго, сега наемникът беше изправен пред съда на Богинята на смъртта, но каквато и да беше истината, по време на живота си той не бе изпитал достатъчно болка.
Може би дьо Лунвил беше прав. Ерик си мислеше, че страда именно сега, и това едновременно го натъжаваше и ядосваше. Мушна се в палатката и намери Ру, който вече оправяше постелята му.
— Благодаря — каза Ерик на приятеля си.
— Е, ти пък се грижиш за моя кон — отвърна Ру.
— И за моя — допълни Биго.
— И на всички други — обади се Луис. — Мислиш ли, че трябва да платим на това момче, че е толкова добро към нас?
Ерик погледна Луис, който рядко показваше чувството си за хумор, и видя, че гневливият родезиец го гледа с топлота — още едно рядко явление.
— Е, както и да е — каза Биго. — Не е кой знае какво да разпънеш една палатка и да постелеш две одеяла.
— Мога да се справям със задълженията си — каза Ерик. — Няма нужда някой да го прави вместо мен. — Внезапно усети в гласа си раздразнение. Изведнъж се почувства много ядосан.
— Знаем, момче. — Биго се наведе да опъне постелката си и добави: — Ти просто вършиш повече от твоя дял, това е. Никой не казва нищо, но ти стана конемайсторът на нашия малък отряд главорези.
При думата „главорези“ пред Ерик изведнъж изскочи образът на тримата, заклани от дьо Лунвил. Внезапно се почувства отмалял и тялото му пламна, все едно че имаше температура. Затвори очи за секунда и рече:
— Благодаря ви. Знам, че го казвате с добро… — Спря, изправи се, доколкото бе възможно в ниската палатка, и излезе навън. — Ей сега ще се върна. Нужен ми е малко чист въздух.
— След два часа сме дежурни по лагер — напомни му Ру.
Ерик крачеше през лагера и се опитваше да се успокои. Усещаше стомаха си свит и имаше чувството, че ще му призлее. Изтича към изкопания ров и едва свари да смъкне панталоните си.
След мъчителни пристъпи, които караха стомаха му да гори, почувства как се свива и започна да повръща в окопа. Когато свърши, беше останал съвсем без сили. Отиде до брега на близкото поточе и се поизми. Постепенно се поправи и отиде при огъня, където приготвяха вечерята. Там намери Оуен Грейлок с голяма купа задушено месо и комат хляб.
Още като помириса яденето, Ерик се почувства гладен. Грабна дървената лъжица, наля голяма купа от задушеното, без да обръща внимание, че горещата храна се разплисква върху ръката му. Оуен го поздрави радушно и го погледна учудено.