Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
— Ще оживее ли? — рязко попита Рамиро в мига, в който вратата се затвори.
Докторът беше не по-малко прям.
— Ще разбера чак довечера, ваше величество. — Той прокара ръка през рошавата си сламеноруса коса. — Трябвало е веднага да се потърси противоотрова.
— Как се досетихте?
— Най-напред отокът, ваше величество, а и безчувствените крайници. От една обикновена стрела не би трябвало да се получи подобна реакция. Не виждам за пръв път подобно нещо, Джад ми е свидетел. Освен това усетих миризмата.
— А откъде знаете какво да правите?
За пръв път човекът се поколеба.
— Ваше величество, тъй като ми се падна голямата чест да служа в таграта, аз използвах близостта на Ал-Расан, за да попълня знанията си с помощта на техните лекари. Преминах един курс на обучение при тях.
— Ашаритите повече ли знаят от нас?
— В много отношения — да, ваше величество. А… киндатите знаят още повече. В сегашния случай използвах трактата на един киндатски лекар от Фезана, господарю.
— Можете да четете на киндатски?
— Научих се, ваше величество.
— И от този текст разбрахте как да разпознаете отровата и да се справите с вея? Какъв лек да използвате?
— И как да го приготвя. Да, господарю. — Човекът отново се поколеба за миг. — Има още нещо, ваше величество. За това исках да си поговорим насаме. За… източника на това зло.
— Кажете ми.
Лекарят от таграта сподели догадките си. Кралят му зададе само един въпрос и получи също толкова ясен и точен отговор. С разрешението на Рамиро лекарят се върна при кралицата, а самият той остана в съседната стая, борейки се с надигналия се в гърдите му гняв. След толкова дълго колебание кралят на Валедо внезапно стигна до ясно и определено решение.
Много често съдбите на народите, и по-малки, и по-велики от този на Валедо, се решаваха именно в такива мигове и по този начин.
Докторът пак даде лекарство на Инес. Колкото и да беше болезнено, нямаше друг начин да бъде спасена. Кралицата кимна с разбиране и го изпи.
Тя отново потъна в бездната, но този път не беше толкова зле. Поне си даваше сметка къде е.
Към полунощ треската утихна. Лекарят будуваше до леглото й. Когато Инес отвори очи, резките му черти й се сториха красиви. Той посегна и ощипа здравата й ръка.
— Да — каза кралицата. Лекарят се усмихна.
Когато задрямалият в креслото си крал Рамиро се събуди, жена му го гледаше. Очите й бяха ясни. Двамата се гледаха дълго.
— Спомням си, че тук някъде беше слънчевият ми диск — прошепна тя. — Но най-добре от всичко си спомням, че ти през цялото време беше до мене.
Рамиро коленичи до леглото й и потърси погледа на доктора, който вече не опитваше да скрие умората си.
— Мисля, че го преодоляхме — каза мъжът и грозноватото му лице светна в усмивка.
— Тази нощ направихте кариера, докторе — тихо каза Рамиро. — Дори не знам името ви, но бъдещето ви е осигурено. Не можех да я загубя. — Той се вгледа в своята кралица и съпруга и повтори: — Не можех.
Кралят на Валедо се разрида. Кралицата се поколеба за миг, после вдигна ръка и го погали по косата.
Докато крал Рамиро бдеше край леглото на своята кралица, на вечерята между валедийските придворни и хората, които служеха на крал Санчес от Руенда, бяха разменени тежки думи. Отправиха се сурови обвинения, а после бяха изтеглени и мечовете.
Седемнадесет души загинаха и единствено смелата намеса на тримата духовници от Фериерес, които се спуснаха с голи ръце да разтървават биещите се, вдигнали високо слънчевите си дискове, предотврати по-нататъшното кръвопролитие.
По-късно всички си спомняха, че гостите от Халоня тази вечер не се бяха появили на трапезата, сякаш бяха предчувствали нещо. Това не можеше да не събуди подозрение. Кръвопролитието сред придворните на другите двама крале можеше само да бъде от полза за крал Бермудо, по този въпрос две мнения нямаше. Някои от валедийците стигнаха и още по-далеч в предположенията си, но не можеха да ги подкрепят с нищо.
На сутринта Бермудо от Халоня и неговата кралица проводиха пратеник при крал Рамиро, оповестявайки заминаването си. И тъй като се знаеше, че кралицата на Валедо все още не е предала богу дух, те и цялата им свита си заминаха с уверението, че ще се молят за оздравяването й.