Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
— Извинявай, че наруших обещанието си — каза Родриго сериозно. — Тогава не ми се искаше да споря с тебе, а появата на Зири си беше чист късмет. Знаеш ли, че е преминал прохода сам?
— Да, вече разбрах. — Наистина беше неблагодарна. — Какво ще правим с тези двамата? Кои са те?
— Случайно ги познавам — каза Амар. — Алмалик ги е използвал няколко пъти. Най-добрите му убийци.
— Ще се стигне ли до скандал?
Амар поклати глава и погледна Родриго.
— Мисля, че не бива. Струва ми се, че има по-добър начин да оправим положението.
— Никой освен слугите не знае, че са стигнали дотук — замислено каза Родриго. — Мисля, че можем да им имаме доверие.
Амар кимна.
— Точно това си мислех и аз. Наскоро чух, че двама търговци от Картада случайно са загинали в пиянско сбиване. Малко след пристигането си. Мисля, че тяхната гилдия трябва да изпрати извиненията и съболезнованията си в Картада. Нека Алмалик си мисли, че са били разкрити още с пристигането си. Това ще го разстрои още повече.
— Ти го познаваш най-добре — каза Родриго.
— Така е — съгласи се ибн Хайран. — Не чак толкова, колкото си мислех, но достатъчно добре.
— Каква ще е следващата му стъпка? — внезапно попита Джехане.
Амар ибн Хайран я погледна внимателно и каза:
— Мисля, че ще се опита да ме върне при себе си. За миг в стаята настъпи тишина.
— И ще успее ли?
Това беше Родриго, прям както винаги.
— Сега съм наемник, ако не си забравил — сви рамене Амар. — Също като тебе. Ти какво би отговорил, ако крал Рамиро утре те повика да се върнеш? Ще се откажеш ли от договора си тук, за да се върнеш у дома?
Отново се възцари тишина.
— Не знам — каза най-сетне Родриго Белмонте. — Макар че жена ми ще ме убие, ако ме чуе.
— Е, значи аз съм в много по-изгодно положение — усмихна се ибн Хайран. — Няма жена, която да ме убие за това.
— Не бъди толкова сигурен — каза Джехане. Всички я погледнаха изненадано и тя се засмя.
— Между другото, благодаря ви.
Глава 12
Към края на зимата, когато първите цветя вече изпъстряха поляните, но снегът по високите плата и в планинските проходи все още беше непокътнат, тримата есперански крале се събраха в Карказия, във Валедо, за да половуват лосове и глигани в дъбовите гори.
Въпреки че пътищата бяха разкаляни, заедно с кралете дойдоха и техните кралици и солидни свити, защото ловът, колкото и приятен да беше, бе само повод за срещата.
Жеро де Шервал, фериерският духовник, заедно с презимувалите в Ескалу и Орведо свои колеги беше успял да убеди тримата мъже, които се мразеха и се бояха един от друг, да се срещнат в началото на пролетта, за да обсъдят важни въпроси в промеждутъците между преследванията на дивеч в горите и полята.
Духовниците бяха обявили, че се задава много по-сериозен лов. Лов, който ще прослави Джад и ще умножи още повече богатството, славата и мощта на трите земи.
Прославата на Джад беше, разбира се, хубаво нещо — по това спор нямаше. Богатството и мощта също си струваха пътуването. А дали си заслужаваше да се събере на едно място цялата тази компания — това тепърва щеше да се види.
Бяха минали два дни, откакто гостите от Руенда, пристигнали последни, бяха в Карказия. Засега нямаше никакви неприятни случки, пък и нищо по-интересно, макар че крал Бермудо от Халоня беше не по-лош ездач и ловец от двамата си племенници. Колкото до кралиците, палмата на първенството държеше червенокосата Инес от Валедо, чийто баща, кралят на Фериерес, беше запален ловец. Тя яздеше най-добре от жените и по-добре от повечето придворни.
Съпругът й, иначе умен и честолюбив мъж, напоследък беше угрижен и разсеян дори и следобед, когато се обсъждаха важни политически и военни въпроси, и беше оставил изцяло на конетабъла си да движи всички подобни дела.
Бермудо от Халоня, напротив, ловуваше със страст сутрин, а следобед, по време на срещите, говореше за възмездие. Рагоса и Фибас, които не бяха изпълнили задължението си по плащането на париаса, трябваше да бъдат наказани. Той приемаше съболезнования за смъртта на своя фаворит, младия граф Нино ди Карера, причакан в засада и убит от разбойници в някаква долина в Ал-Расан. Никой не можеше да си обясни как така отряд от сто въоръжени и добре обучени Конници е позволил да бъде изклан от една обикновена разбойническа банда, но не беше никак учтиво и дипломатично да се задават подобни въпроси. Очите на кралица Фруела, която все още беше хубава жена, се насълзяваха само при споменаването на името на убития млад рицар.