Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Инес умираше. Те може и да не го знаеха още, но тя го чувстваше. Беше поискала слънчевия си диск и се опитваше да се моли, но това й се удаваше с труд.
Като в мъгла видя в стаята да влизат граф Гонзалес и още един мъж. Друг лекар. Лицето му, длъгнесто и грозно, се надвеси над нея. Той се извини и на нея, и на краля и сложи ръка върху челото й, после хвана здравата й ръка, която Рамиро продължаваше да стиска, и силно я ощипа. На въпроса му дали усеща нещо Инес поклати глава. Докторът се намръщи.
Пиер д’Алор, застанал зад гърба му, подметна нещо язвително. През всичките тези години, които беше прекарал сред еслеранците, така и не се бе отучил от саркастичния си тон спрямо тях.
Новият лекар, чиито ръце бяха нежни, за разлика от лицето му, попита:
— Какво направихте със стрелата, след като я извадихте? Сети ли се някой да я изследва?
Гласът му беше дрезгав, стържеше като пила. Настъпи тишина. Погледът на Инес беше замъглен, но тя ясно видя как дворцовите лекари се спогледаха.
— Ето я — каза Гонзалес де Рада и се приближи до леглото, хванал внимателно стрелата близо до перата. Докторът я взе, поднесе върха й до лицето си и го подуши. Намръщи се. Лицето му наистина беше ужасно, а на врата си имаше огромен цирей. Той се приближи до кралицата, отново се извини и отметна завивките, докосвайки единия й крак.
— Усещате ли нещо?
Тя отново поклати глава. Мъжът беше видимо ядосан.
— Простете ми, ваше величество, ако съм по-рязък. Може би съм прекарал прекалено дълго време в таграта, за да се държа светски. Но тези трима мъже за малко да убият кралицата. Може вече да е късно, но аз ще направя каквото ми е по силите, стига да ми разрешите.
— Отрова ли е? — попита Рамиро.
— Да, ваше величество.
— Какво може да се направи?
— С ваше позволение, господарю, най-напред ще почистя тази… мръсотия от ръката й, за да не може отровата да проникне още по-дълбоко в тялото. После ще й дам лекарство, което ще приготвя лично. Ще бъде много мъчително за кралицата, ваше величество. Изключително мъчително. Тя ще страда, докато лекарството се бори с отровата в организма й, но да се надяваме, че ще има ефект. Аз поне не знам друго средство. Ще ми позволите ли да продължа? Искате ли да останете тук?
Рамиро кимна. Пиер д’Алор се осмели да възрази хапливо и несдържано и тутакси беше прогонен най-безцеремонно от Гонзалес де Рада в дъното на стаята заедно с другите двама лекари. Рамиро, който тръгна с тях, им каза нещо, което Инес не можа да чуе. Тримата притихнаха и не посмяха да се обадят повече.
Кралят се върна, седна до леглото й и взе здравата й ръка в своята. Инес все така не усещаше нищо. Грубите черти на новия лекар отново изплуваха над лицето й. Той се извини предварително за онова, което му предстоеше да направи. Гласът му съвсем не беше неприятен. Дъхът му ухаеше на някаква сладникава билка.
Онова, което последва, беше по-лошо от раждане. Тя пищеше, докато лекарят внимателно почистваше калта от ранената й ръка. Бог се смили над нея и Инес изгуби свяст.
Свестиха я и я накараха да изпие нещо. Онова, което последва, беше още по-лошо. Кралицата се гърчеше в спазми, които сякаш разкъсваха стомаха й, и се мяташе в треска. Дори светлината на свещите й се струваше непоносима. Всеки звук отекваше в главата й като удар. Тя изгуби представа за времето и мястото, за хората, които я заобикаляха. Чу собствения си глас, трескаво изричащ молби за пощада. Не можеше дори да се моли, нито да държи диска си.
Когато дойде достатъчно на себе си, докторът настоя да пийне още от същото лекарство и тя отново потъна в бездната на болката и треската.
Това продължи безкрайно.
И все пак накрая свърши. Инес не знаеше колко време е минало, но още беше жива и лежеше сред подгизналите от пот възглавници на леглото. Лекарят внимателно избърса лицето и челото й с мокри кърпи. Тя поиска да й донесат чисти чаршафи. Прислужниците й бързо смениха бельото и я преоблякоха, а когато свършиха, докторът се върна и много внимателно намаза ръката й с някакъв мехлем и я превърза. Движенията му бяха спокойни и точни. Кралят внимателно наблюдаваше работата му.
Когато приключи, лекарят от форта нареди всички да излязат и да остане само една от прислужниците на кралицата. Говореше с увереността на човек, поел работите в свои ръце. Помоли краля да поговорят насаме и двамата се оттеглиха в съседната стая. Инес ги проследи с поглед, после затвори очи и потъна в сън.