Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
притисна ръце към раната, а кръвта й закапа по плочките като ален дъжд.
— Клеъри! — Джейс се завъртя към Лилит. — Добре — каза той. Сега беше блед,
храбростта му се беше изпарила, кокалчетата на стиснатите му в юмруци ръце побеляха. —
Добре. Пусни я и ще направя каквото искаш, Саймън също. Ще ти позволим да…
— Ще ми позволите?! — чертите на Лилит се промениха. Змиите се заизвиваха от очните
кухини, бялата й кожа бе прекалено опъната и искряща, устата й бе прекалено голяма. Носът
й почти бе изчезнал. — Вие нямате избор. Освен това ми писна от вас. От всички ви. Може
би, ако бяхте направили онова, което ви бях наредила, щях да ви пусна. Сега обаче никога
няма да разберем това, нали?
Саймън се отблъсна от каменния пиедестал, залитна, но после застана стабилно. Започна да
върви. Поставяше единия си крак пред другия, но сякаш за краката му бяха вързани огромни
торби мокър пясък. Всеки път, когато кракът му докосваше земята, през тялото му
преминаваше пронизваща болка. Той се съсредоточи и продължи стъпка след стъпка.
— Може и да не мога да убия теб — каза Лилит на Джейс, — но нея мога да измъчвам,
отвъд всякакви граници, мога да я измъчвам, докато полудее и да те накарам да гледаш. Има
и по-лоши неща от смъртта, ловецо на сенки.
Тя щракна отново с пръсти и сребърният камшик се спусна надолу, разрязвайки този път
раменете на Клеъри и отваряйки дълбока рана. Клеъри не изкрещя, притисна ръце към
устата си и се сви, сякаш за да се предпази от Лилит.
Джейс понечи да се хвърли към Лилит… и видя Саймън. Погледите им се срещнаха. За миг
сякаш целият свят замря в очакване, всичко замръзна, не само Клеъри. Саймън погледна към
Лилит, цялото й внимание беше насочено към Клеъри, беше замахнала с ръка и се готвеше
да нанесе дори още по-зловещ удар. Лицето на Джейс беше побеляло от страдание, очите му
потъмняха, когато срещнаха очите на Саймън… и той проумя… и разбра.
Джейс отстъпи.
Светът се разми около Саймън. Когато скочи напред, осъзна две неща. Първо — беше
невъзможно и нямаше да стигне до Лилит навреме; ръката й вече беше замахнала напред,
въздухът пред нея оживя от завихреното сребро. И второ — че досега така и не беше разбрал
колко бързо могат да се движат вампирите. Усети как мускулите на краката и на гърба му се
разкъсаха, как костите на стъпалата и глезените му се разпаднаха…
И вече беше там — между Лилит и Клеъри, точно когато жената демон стовари ръката си.
Дълъг, остър като бръснач камшик го удари по лицето и гърдите; настъпи миг на шокираща
болка и после сякаш светът около него се взриви и пръсна като искрящи конфети. И Саймън
чу как Клеъри изкрещя, висок писък на шок и изненада преряза тъмнината.
— Саймън!
Лилит замръзна. Тя се втренчи в Саймън, после в Клеъри, която още се рееше във въздуха и
после погледна собствената си, сега празна ръка. Пое си накъсано въздух.
— Седмократно — прошепна тя и рязко замлъкна, когато поразителен, заслепяващ блясък
освети нощта. Замаяно Саймън се представи слънчев лъч, насочен през лупа, когато
невероятен сноп светлина се спусна от небето и прониза Лилит. За един дълъг миг тя гореше
с бял пламък в тъмнината, с отворена в безмълвен крясък уста. Косата й се вдигна — горящи
влакна в тъмнината, и после изведнъж тя стана с цвят на бяло злато, заприлича на изваян във
въздуха тънък стълб. И с ужасяваща красота се превърна в сол — хиляди кристалчета сол се
посипаха в краката на Саймън.
И нея вече я нямаше.
19
Адът е доволен
Невъобразимото сияние, отпечатано от вътрешната страна на клепачите на Клеъри,
избледня. Изненадващо продължителна тъмнина, която бавно отстъпи пред пулсираща
светлина, изпълнена със сенки. Нещо твърдо и студено притискаше гърба й и цялото тяло я
болеше. Чу шепот над себе си и остра болка прониза главата й. Някой я докосна нежно по
гърлото и после ръката се дръпна. Тя си пое дълбоко въздух.
Цялото й тяло пулсираше. Отвори съвсем леко очи и се огледа, опитвайки се да не се движи
много. Лежеше в градината на покрива, върху твърдите плочи, ръбовете на една, от които се
бяха забили в гърба й. Клеъри беше паднала на земята, когато Лилит изчезна и сега беше
цялата в рани и синини, обувките й ги нямаше, колената й кървяха, на местата, където Лилит
я беше удряла с магическия камшик, роклята бе разкъсана и през дупките струеше кръв.
Саймън беше коленичил до нея с притеснено изражение на лицето. Знакът на Каин светеше