Град на паднали ангели

чертите му се отпуснаха.

— Не можеш да ме убиеш — каза той и гласът му се извиси. — Както вече каза, аз съм ти

необходим. Аз съм единственото нещо, което задържа него — той посочи стъкления ковчег

на Себастиан, — в този свят. Ако аз умра, и той ще умре. Нали така? — той направи крачка

назад. — Бих могъл да скоча от покрива. Да се самоубия. Да сложа край.

За пръв път Лилит изглеждаше истински притеснена. Главата й се завъртя на едната, а после

на другата страна, очите змии потръпнаха, сякаш се опитваха да уловят вятъра.

— Къде е тя? Къде е момичето?

Джейс избърса кръвта и потта от лицето си и се усмихна криво; устната му беше разцепена и

кръв потече по брадичката му.

— Забрави за нея. Пратих я долу, докато се беше разсеяла. Няма я, далеч е от теб.

Лилит изръмжа.

— Лъжеш.

Джейс отново пристъпи назад. Още няколко крачки и щеше да стигне до ниската стена на

ръба на сградата. Джейс можеше да понесе много, знаеше Саймън, но падане от

четирийсететажна сграда щеше да е прекалено дори за него.

— Забравяш — каза Лилит, — че аз бях там, ловецо на сенки. Видях как умря. Видях как

Валънтайн плака над тялото ти. После видях как Ангела попита Клариса какво иска, какво

иска повече от всичко друго на този свят и тя каза, че иска теб. Нима мислите, че вие

единствени в света можете да върнете любимия си от мъртвите и това да няма последствия?

Точно това си мислехте, нали? И двамата! Глупаци. — Лилит се изплю. — Вие се обичате,

всички го виждат в очите ви. Такава любов може да опожари света или да го обвие със слава.

Не, тя не би те оставила. Не и ако мисли, че си в опасност. — Лилит отметна глава, ръката й

се изстреля напред, пръстите й се бяха превърнали в нокти. — Ето.

Чу се писък, един от храстите се разтвори и разкри Клеъри, която се криеше в него. Ритайки

и дърпайки се, тя пропълзя напред, пръстите й драскаха земята, търсейки напразно нещо, за

което да се хване. Дланите й оставяха кървави следи по плочките.

— Не! — Джейс тръгна напред, но замръзна, когато Клеъри подскочи във въздуха и остана

да виси там, люлеейки се пред Лилит. Беше боса, сатенената й рокля — сега толкова

разкъсана и мръсна, че изглеждаше по-скоро червено-черна, отколкото бяла — се увиваше

около нея, а една от презрамките й беше скъсана и висеше. Косата й се бе изплъзнала от

блестящите гребени и се бе разпиляла по раменете й. Зелените й очи гледаха Лилит с

омраза.

— Кучка такава — каза тя.

Лицето на Джейс представляваше маска на ужаса. Той наистина беше вярвал, че Клеъри я

няма, осъзна Саймън. Беше си мислил, че е в безопасност. Лилит обаче беше права. Сега тя

ликуваше, очите змии затанцуваха, когато раздвижи ръцете си, подобно на кукловод, и

Клеъри се завъртя и изстена във въздуха. Лилит щракна с пръсти и нещо като сребърен

камшик удари тялото на Клеъри, разряза роклята и кожата под нея. Клеъри изпищя и