Град на паднали ангели

инстинктивно около дръжката на камшика.

Джейс се обърна с гръб към вратите. Бавно вдигна ръце и разтвори съсипаната си риза, за да

им покаже руната за обсебване и кървавата рана, която минаваше през нея.

— Това — каза той, все още с монотонен глас, — е знакът на Лилит. Тя ме контролираше

чрез него.

Алек поклати глава, изглеждаше сериозно притеснен.

— Джейс, обикновено можеш да прекъснеш една такава връзка само като убиеш демона,

който те контролира. Лилит е един от най-силните демони, които някога…

— Тя е мъртва — каза рязко Клеъри. — Саймън я уби. Или по-скоро Знакът на Каин я уби.

Всички впериха поглед в Саймън.

— Ами вие двамата? Как се озовахте тук? — попита Саймън, сякаш да се защити.

— Тръгнахме да те търсим — отвърна Изабел. — В апартамента намерихме визитката, която

Лилит ти е дала. Джордан ни отвори. Той е долу с Мая — тя потръпна. — Нещата, които е

направила Лилит… Няма да повярвате… Толкова са ужасни…

Алек вдигна ръце.

— Хайде всички да се успокоим. Ние ще ви разкажем какво ни се случи и после вие ще ни

обясните какво се е случило с вас.

Обясненията отнеха по-малко време, отколкото Клеъри си мислеше. Повечето време Изабел

говореше с бурни ръкомахания, които понякога застрашаваха да откъснат някой крайник на

приятелите й, защото не пускаше камшика си. Алек използва възможността да излезе на

покрива и да изпрати съобщение на Клейва, в което казваше къде са и искаше подкрепление.

Джейс бе отстъпил мълчаливо, за да го пусне да излезе навън и после още веднъж, за да

влезе вътре. Той не проговори, докато Саймън и Клеъри обясняваха какво се беше случило

на покрива, дори когато разказаха как в Идрис Разиел е върнал Джейс от мъртвите. Изи

прекъсна Клеъри, само когато тя започна да обяснява как Лилит се смятала за „майка” на

Себастиан и как запазила тялото му в стъклен ковчег.

— Себастиан? — Изабел удари толкова силно с камшика по земята, че в мрамора се отвори

пукнатина. — Себастиан е там? И не е мъртъв? — тя се обърна да погледне Джейс, който се

беше облегнал на стъклените врати с кръстосани на гърдите ръце и безизразно изражение.

— Видях как умря. Видях как Джейс прекъсна гръбнака му и видях как падна в реката. А

сега вие твърдите, че той е там жив?

— Не — Саймън побърза да я успокои. — Тялото му е там, но не е съвсем жив. Лилит не

успя да завърши церемонията. — Саймън постави ръка върху рамото й, но тя я отблъсна.

Беше пребледняла като смъртник, само две червени петна горяха на бузите й.

— „Не е съвсем жив” не е достатъчно — отвърна тя. — Отивам да го нарежа на хиляди

парченца — и тя тръгна към вратата.

— Из! — Саймън пак сложи ръка на рамото й. — Изи, недей.

— Недей?! — тя го погледна невярващо — Дай ми една основателна причина да не го

направя на дребни, миниатюрни, нищожни конфети.

Очите на Саймън обиколиха помещението, спирайки се за миг върху Джейс, сякаш очакваше

той да се намеси или да каже нещо. Джейс не го направи, дори не помръдна. Накрая Саймън