Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
видя Джейс, Клеъри и Саймън, Изабел рязко спря и Алек едва не се блъсна в нея. При други
обстоятелства щеше да е почти комично.
— Но… — задъха се Изабел. Беше наранена и окървавена, красивата й червена рокля беше
скъсана при колената, черната й коса се беше разпуснала от кока и по някои кичури се
виждаше кръв. Алек изглеждаше съвсем малко по-добре — единият му ръкав беше съдран
отстрани, макар че кожата под скъсаното изглежда не беше засегната. — Какво правите тук?
И Джейс, и Клеъри, и Саймън се втренчиха в нея невиждащо, прекалено шокирани, за да
отговорят. Накрая Джейс каза сухо:
— Ние можем да ви зададем същия въпрос.
— Аз не… Мислехме, че ти и Клеъри сте на партито — каза Изабел. Клеъри никога не беше
виждала Изабел толкова объркана. — Търсехме Саймън.
Клеъри усети как гърдите на Саймън се надигнаха — запазен човешки импулс.
— Така ли?
Изабел се изчерви.
— Аз…
— Джейс? — гласът на Алек беше настойчив. Беше изгледал изумено Клеъри и Саймън, но
после вниманието му се насочи — както винаги — към Джейс. Вече може и да не беше
влюбен в него, ако изобщо някога е бил влюбен, но те още бяха парабатаи и в съзнанието му
мисълта за Джейс винаги беше на първо място по време на битка. — Какво правиш тук? И, в
името на Ангела, какво е станало с вас?
Джейс впери поглед в Алек, сякаш го виждаше за пръв път. Приличаше на човек, попаднал в
кошмар, който оглежда новата обстановка не защото е изненадан, или защото му харесва, а
за да се подготви за новите ужаси, които могат да последват.
— Стили — каза рязко той накрая. — Имате ли стили?
Алек протегна ръка към колана си, изглеждаше объркан.
— Разбира се — той подаде стилито на Джейс — Ако искаш иратце…
— Не за мен — отвърна Джейс със същия рязък тон. — За нея — той посочи Клеъри. — Тя
се нуждае повече от мен — очите му срещнаха тези на Алек: златно и синьо. — Моля те,
Алек — продължи той и гласът му изведнъж стана тих и нежен. — Помогни й заради мен.
Джейс се обърна и тръгна към далечната част на помещението, където бяха стъклените
врати. Застана там и се загледа — в градината навън или във собственото си отражение,
Клеъри не можеше да каже.
Алек задържа погледа си върху Джейс за момент, после тръгна към Клеъри и Саймън със
стили в ръка. Посочи на Саймън да пусне Клеъри на пода и той го направи много
внимателно, като подпря гърба й на стената. После отстъпи, когато Алек коленичи пред нея.
Клеъри видя обърканото изражение на Алек и изненадата му, когато забеляза колко
сериозни са раните по ръката и стомаха й.
— Кой ти го причини?
— Аз… — Клеъри погледна безпомощно Джейс, който все още стоеше с гръб към тях. Тя
виждаше отражението му в стъклените врати, лицето му беше бяло петно, потъмняло тук и
там от нараняванията му. Предната част на ризата му беше почервеняла от кръв. — Трудно е
за обяснение.
— Защо не ни извикахте? — попита Изабел с изтънял от обида глас. — Защо не ни казахте,
че идвате тук? Защо не ни изпратихте съобщение или нещо такова? Знаете, че щяхме да
дойдем, ако имате нужда от нас.
— Нямаше време — каза Саймън. — А и не знаех, че Клеъри и Джейс ще бъдат тук. Мислех,
че ще съм сам. Не изглеждаше честно да ви въвличам в проблемите си.
— Да ни в-въвличаш в проблемите си? — заекна Изабел. — Ти… — започна тя и после, за
изненада на всички, включително и на нея самата, се хвърли към Саймън и обви ръце около
врата му. Той залитна назад, неподготвен за нападението, но бързо се съвзе. Ръцете му я
прегърнаха като едва не се заплетоха във висящия камшик и той я стисна здраво, главата й
беше точно под брадичката му. Клеъри не можа да чуе — Изабел говореше прекалено тихо,
— но й се стори, че тя се скара на Саймън.
Алек вдигна вежди, но замълча и се наведе над Клеъри, скривайки от погледа й Изабел и
Саймън. Той докосна кожата й със стилито и тя подскочи от изгарящата болка.
— Знам, че боли — каза той тихо. — Мисля, че си си ударила главата. Магнус трябва да те
погледне. Ами Джейс? Той зле ли е ранен?
— Не знам — Клеъри поклати глава. — Не ми дава да го доближа.
Алек постави ръка под брадичката й и обърна лицето й на едната, после на другата страна;
нарисува второ иратце отстрани на гърлото й точно под челюстта.
— Какво е направил, за да мисли, че е толкова ужасно?
Очите й проблеснаха.
— Защо мислиш, че е направил нещо?