Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
кучето излизаше дрезгаво ръмжене, толкова силно и високо, че Клеъри усети как костите й
вибрират.
— Дръж я там! Разкъсай гърлото й, ако се опита да избяга — излая Лилит, когато втората
хрътка скочи към Джейс. Той се бореше с нея, превърташе се отново и отново — кълбо от
зъби, ръце и крака и зловещо мятаща се опашка. С болка Клеъри завъртя глава настрани и
видя Лилит да върви към стъкления ковчег и Саймън, който още лежеше свит до него.
Себастиан плуваше в ковчега, неподвижен като удавник; млечният цвят на водата беше
потъмнял, вероятно от кръвта му.
Хрътката я прикова към земята и изтрака с челюсти до ухото й. От звука вълна на ужас
премина през нея, но страхът беше премесен с гняв. Гняв към Лилит и към нея самата. Тя
беше ловец на сенки. Едно беше да се предаде пред Ненаситен демон, когато още не беше
чувала за нефилимите. Сега обаче тя беше минала някакво обучение. Би трябвало да се
справи по-добре.
„Всичко може да се превърне в оръжие,” беше й казал Джейс в парка. Тежестта на адската
хрътка беше смазваща;
Клеъри издаде звук, сякаш се задушава, и протегна ръце към гърлото си, уж за да си поеме
въздух. Хрътката излая и изръмжа, оголвайки зъбите си; пръстите на Клеъри се сключиха
около верижката, на която висеше пръстенът на Моргенстърн. Тя я дръпна силно и
верижката се скъса; после я запрати към лицето на кучето и го удари силно през очите.
Хрътката се сви назад и зави от болка, а Клеъри се претърколи и застана на колене. Кучето
се сви с окървавени очи и се приготви за скок. Верижката се беше изплъзнала от ръката й, а
пръстенът се беше изтърколил. Когато кучето скочи, тя потърси с ръка верижката…
Искрящо острие проряза нощта на сантиметри от лицето на Клеъри и отдели главата на
кучето от тялото му. То нададе един-единствен вой и изчезна, оставяйки след себе си петно
от изгорено върху камъка и воня на демон във въздуха.
Появиха се ръце и изправиха нежно Клеъри на крака. Джейс. Беше затъкнал горящата
серафимска кама в колана си и я беше хванал с две ръце, вперил поглед в нея. Невъзможно
бе да опише или дори да нарисува този поглед — надежда, шок, любов, копнеж и гняв се
четяха в изражението му. Ризата му беше разкъсана на няколко места и прогизнала с кръв;
якето му го нямаше, а косата му беше мокра от пот. За миг двамата просто се гледаха, ръцете
му болезнено я стискаха. После проговориха едновременно.
— Ти… — започна тя.
— Клеъри — все още стискайки ръцете й, той я отблъсна от себе си и от кръга към пътеката,
която водеше към асансьорите — Върви! — каза задъхано той. — Махай се от тук, Клеъри.
— Джейс…
Той си пое разтреперано въздух.
— Моля те — рече и я пусна; извади серафимската кама от колана си и се обърна към кръга.
— Стани — изръмжа Лилит. — Стани!
Една ръка разтърси рамото на Саймън и изпрати вълна от ужасна болка през главата му. Той
плуваше в тъмнина, но сега отвори очи и видя нощното небе, звездите и надвисналото над
него бяло лице на Лилит. Очите й бяха изчезнали и на тяхно място имаше виещи се черни
змии. Шокът от тази гледка беше достатъчен да изправи Саймън на крака.
Още щом стана обаче, му се повдигна и едва не падна отново на колене. Затвори очи, за да
спре гаденето и чу Лилит да лае името му, после усети дланта й върху ръката си, и как го
бутна напред. Той й позволи да го направи. Устата му беше пълна с отвратителния горчив
вкус на кръвта на Себастиан, тя се разпростираше из вените му, а от това му се повдигаше и
го караше да трепери до мозъка на костите си. Имаше чувството, че главата му тежи хиляда
килограма и му се виеше свят на прииждащи и отдръпващи се вълни.
Изведнъж студеният допир на Лилит върху ръката му изчезна. Саймън отвори очи и видя, че
стои над стъкления ковчег, точно както преди. Себастиан плуваше в тъмна, мътна течност,
лицето му беше гладко, на шията му не се забелязваше пулс. Видя двете тъмни дупки
отстрани на гърлото му, където го беше ухапал.
Дай му от кръвта си, прокънтя гласът на Лилит, не високо, а в главата му. Направи го сега.
Саймън вдигна замаяно поглед. Зрението му се замъгляваше. Той се напрегна да види
Клеъри и Джейс през настъпващия мрак.
Използвай зъбите си, каза Лилит. Разкъсай китките си. Дай на Джонатан от кръвта си.
Изцели го.
Саймън вдигна китката към устата си. „Изцели го.” Да вдигнеш някого от мъртвите беше