Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Мотоциклетите почти бяха стигнали до джипа. Двамата мъже слязоха и свалиха автоматите от раменете си. Единият отвори вратата, надникна в купето и взе якето, което Халифа беше забравил в бързината. Другият пое по стъпките на Халифа по склона на дюната и по следите от гумите. Спря за малко при захвърлената туба, насочи автомата към нея, продупчи с куршум пластмасата и продължи нагоре. Изстрелът отекна в пустошта.
Халифа се изтърколи от билото. Нямаше смисъл да се опитва да бяга. Мъжът щеше да го види и да го застреля като заек. Можеше и той да го застреля, когато се покажеше над билото, но щеше да остане онзи долу.
Огледа се бързо. В тази си част билото на дюната се извиваше леко и образуваше продълговата вдлъбнатина с дебела пясъчна козирка отгоре, като падащ гребен на вълна. Ако клекнеше във вдлъбнатината, онзи отгоре нямаше да го види от върха на дюната, въпреки че Халифа щеше да е буквално под краката му. Не беше кой знае какво скривалище, но пустинята не предлагаше друго и затова детективът грабна сака си, плъзна се надолу, претърколи се във вдлъбнатината и остана по гръб, стиснал пистолета пред гърдите си и вперил поглед в пясъчната козирка отгоре.
Тишина. След това стъпки. Представи си съвсем ясно как мъжът застава на върха на дюната, оглежда се, пристъпва няколко крачки и спира точно над него. Няколко песъчинки се отрониха от ръба на козирката и потвърдиха, че мъжът наистина, е точно отгоре. Халифа обра спусъка на пистолета и се опита да не диша.
Настъпи мъчителна тишина. Направо четеше мислите на мъжа, който се опитваше да разбере къде е отишъл. Песъчинките станаха шепи пясък и се превърнаха в малък пясъчен водопад, и за миг изглеждаше, че мъжът ще слезе долу. Но секундите отминаваха и нищо не се случваше. Водопадът постепенно замря. Мъжът си стоеше на мястото. Още продължително мълчание, след което се чу вик:
— Явно се е качил дотук и после е слязъл. Сигурно сме го изпуснали някъде назад.
Пауза и отдалечаващи се стъпки. Халифа въздъхна облекчено и раменете му се отпуснаха.
— Благодаря ти, Аллах — прошепна.
Мобилният телефон на Абдул иззвъня.
Звукът беше толкова неочакван, че на Халифа му бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае откъде идва. Когато все пак осъзна, бръкна отчаяно в сака, за да го изключи. Твърде късно. Отгоре вече се чуваха крясъците на мъжа и тропотът на тичащи крака. Халифа побърза де се измъкне от вдлъбнатината, вдигна пистолета и изстреля три куршума. Първият мина прекалено високо, вторият настрани. Третият обаче улучи мъжа право в челото и той се засвлича надолу.
Халифа скочи и побърза да се изкачи на билото. Там го посрещна автоматичен откос, който го принуди да отскочи и да се хвърли по корем. Пауза, след която последва втори откос, който обаче не беше насочен към върха на дюната. Халифа се надигна. Мъжът беше прострелял гумите на втория мотоциклет, Халифа вдигна пистолета и стреля, но не улучи. Мъжът се обърна, обсипа още веднъж върха на дюната с куршуми и принуди детектива да отстъпи. Кратка пауза, после се чу двигателят на мотоциклета.
Халифа преброи до три и отново надигна глава. Мотоциклетът се отдалечаваше. Той се изправи на колене, прицели се и изпразни пълнителя в гърба на мотоциклетиста. Мъжът залитна, но не падна, и тъй като патроните му бяха свършили, Халифа само гледаше безпомощно отдалечаващата се машина. Сто метра по-нататък мотоциклетистът спря, извърна се на седалката и започна да стреля по затъналата тойота. Стреля около пет секунди, след което, с внезапен взрив, който отекна надалеч в пустинята, колата се превърна в огнено кълбо и над нея се издигна черна димна гъба. Мотоциклетът изчезна с бясна скорост.
Халифа още няколко секунди гледа пожара долу — задъхан и с разтреперани ръце. След това си пое дълбоко въздух, изправи се и бръкна в сака, където мобилният телефон продължаваше да звъни. Извади го, натисна бутона „ОК“ и го вдигна до ухото си.
— Юсуф, дърти мошенико — избумтя гласът на Абдул. Защо не го вдигаш? Обаждам се да проверя дали всичко с колата е наред.
Халифа погледна виещия се във въздуха стълб от кадифеночерен дим и сърцето му се сви.
— Да, Абдул. Всичко е наред.
39
Западната пустиня
Саиф ал-Таар стоя на върха на дюната от зори до мрак и наблюдава как все по-голяма част от армията излиза на повърхността.
Слънцето се беше издигнало, беше спряло за малко в зенита и се беше спуснало и през цялото това време изкопаният кратер се беше разширявал неотстъпно като гладна паст. По обед бяха изровили толкова много тела и бяха свалили толкова много екипировка, че им се бяха свършили сандъците. През нощта керванът щеше да докара още, но пак нямаше да им стигнат да приберат хилядите артефакти, натрупани на купчини в изкопа. Дъното на долината приличаше на огромно сметище с нахвърляните навсякъде древни оръжия, брони и тела.