Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Към четири следобед, когато слънцето се беше спуснало доста ниско в пустинното небе, стигна до билото на една наистина огромна дюна и забави, за да провери наклона от другата страна. Докато надничаше изправен зад волана и се взираше през стъклото, нещо отпред и вляво привлече погледа му. Той изключи двигателя и излезе.
Не се виждаше ясно, защото въздухът все още трептеше от следобедната жега. Приличаше на мъглив триъгълник, плуващ над дюните на границата на хоризонта. Той взе бинокъла, вдигна го до очите си и започна да наглася фокуса. Отначало образът беше размит. След това изведнъж се проясни: пирамидална скала, извисяваща се над пясъците като огромен черен айсберг. На около двайсет и пет километра, така предположи. Двайсет и осем, според ГПС уреда. Обходи с бинокъла върховете на дюните около скалата, но не забеляза никакви следи от човешко присъствие, с изключение на миниатюрните черни точици, които можеше да са патрули, но можеше и да не са. Свали бинокъла, затвори очи и се заслуша. Всъщност не очакваше да чуе нищо. За своя изненада обаче долови боботене на мотор, далечно, но съвсем ясно различимо. Звукът се засилваше и утихваше, спираше за малко, след което се чуваше отново, всеки път по-силен от предишния. Пустинята го изкривяваше и проточваше и затова му беше трудно да определи откъде идва. Едва след като слуша повече от минута, осъзна, че звукът не идва откъм пирамидата, а иззад гърба му, от посоката, от която беше дошъл. Обърна се и насочи бинокъла към следите от собствените си гуми. В същия момент два мотоциклета прелетяха над върха на четвъртата дюна от тази, на която стоеше, на не повече от два километра от него. Караха по неговите следи.
Той изруга и бързо огледа хребета на дюната. Склонът от другата страна се спускаше почти вертикално, прекалено стръмно дори за да опита с тойотата. Халифа скочи в седалката, запали двигателя, даде на задна скорост и започна да се спуска по подветрената страна. Колата поднасяше. В дъното той изви волана, превключи на първа и натисна газта до дупка. Задницата на джипа поднесе и возилото полетя напред. Само след няколко метра обаче спря и отдолу се чу гневното съскане на гумите, които безуспешно търсеха опора и се закопаваха все по-надълбоко и по-надълбоко в пясъка.
— Даммит! — извика отчаяно.
Превключи на задна, загледан в билото на отсрещната дюна очакваше мотоциклетите да го връхлетят всеки момент.
Джипът се залюля напред и назад и за миг изглеждаше, сякаш ще поеме. Но колелата забоксуваха отново и потънаха още по-надълбоко, почти до осите.
Той изскочи навън и погледна гумите. Бяха се скрили почти целите. Нямаше да успее да ги изрови навреме. Върна се в купето, пъхна ГПС уреда в сака си, грабна една туба с вода от задната седалка и затича нагоре по склона, от който току-що се беше спуснал. Краката му затъваха дълбоко.
Някъде по средата пясъкът започна да се свлича под краката му и колкото и да се мъчеше, той не помръдваше напред, сякаш бягаше по гигантска подвижна пътека. Тубата с вода влошаваше още повече положението и затова той я захвърли неохотно и потърси опора със свободната си ръка; краката му потъваха още по-дълбоко в свличащия се пясък в отчаяна борба за равновесие. Чуваше мотоциклетите, които изкачваха обратната страна на дюната. Ако стигнеха до върха и го видеха, беше мъртъв.
— Хайде! — изсъска. — Хайде!
За момент остана на същото място. След това, тъкмо когато беше сигурен, че ще го видят, краката му намериха опора и той отново се закатери нагоре с изхвръкнали от напрежение очи. Стигна до билото и се прехвърли от другата страна в същия миг, когато мотоциклетистите се появиха и се спуснаха към изоставения джип.
Полежа няколко секунди, колкото да си поеме дъх, след което извади пистолета си, превъртя се по корем, намести се върху билото и надникна предпазливо надолу.