Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Съжалявам, Трам - отвърна Перин. - Неалд, опитай да отвориш портал до Черната кула.
Младият Аша’ман се съсредоточи.
- Все още не става, лорд Златооки.
Перин поклати глава. Беше чул от докладите от бойния фронт на Лан, че мъже от Черната кула се сражават за Сянката. Нещо се беше случило там, нещо ужасно.
- Добре. Обратно до Мерилор тогава.
Неалд кимна съсредоточено.
Докато той действаше, Перин се обърна към мъжете.
- Не искам да ви оставя, но се налага да ида на север. _Трябва_ да ида при Ранд и тук няма място за спор. Ще се опитам да се върна. Ако не мога… е, искам всички вие да знаете, че се гордея с вас. С всички вас. Добре сте дошли в дома ми, когато всичко това свърши. Ще отворим буре-две от най-доброто бренди на господин ал-Вийр. Ще си спомним за тези, които паднаха, и ще разкажем на децата си как устояхме, когато облаците почерняха и светът започна да умира. Ще им разкажем как стояхме рамо до рамо и как спряхме Сянката.
Вдигна към тях Мах’алейнир и заслуша одобрителните им възгласи. Не защото ги заслужаваше - а защото те ги заслужаваха.
Неалд отвори портала. Перин понечи да тръгне към него, но спря, понеже някой го извика. Намръщи се и погледна забързания към него Дейн Борнхалд.
Отпусна предпазливо ръка на чука. Този мъж бе спасил живота му срещу тролоците и срещу свой приятел от Белите плащове, но Перин виждаше неприязънта му. Може и да не го обвиняваше за смъртта на баща си, но това не значеше, че го харесва или дори приема.
- Две думи, Айбара - каза Борнхалд и погледна стоящия наблизо Гаул. - Насаме.
Перин махна на Гаул и айилецът с неохота се отдалечи. Двамата с Борнхалд се отдръпнаха настрани от отворения портал.
- Какво има? Ако е за баща ти…
- Светлина, просто замълчи. - Борнхалд извърна очи. - Не искам да го казвам. Мразя да го казвам. Но трябва да го знаеш. Светлината да ме изгори, трябва да го знаеш.
- Какво да знам?
- Айбара. - Борнхалд замълча и вдиша дълбоко. - Не тролоците избиха семейството ти.
Перин потръпна.
- Съжалявам - отрони Борнхалд, извърнал поглед настрани. - Беше Ордейт. Баща ти го обиди. И той разкъса семейството ти, а ние обвинихме тролоците. Аз не участвах, но не казах нищо. Толкова много кръв…
- Какво? - Перин сграбчи Белия плащ за рамото. - Но те казаха… В смисъл… - Светлина, беше _приключил_ вече с това!
Погледът в очите на Борнхалд отново изкара всичко наяве. Болката, ужаса, загубата, гнева. Борнхалд хвана ръката му и я свали от рамото си.
- Моментът е ужасен да ти казвам това, знам. Но не можех повече да го тая. Просто… Може да паднем. Светлина, всичко може да пропадне. Трябваше да го изрека, да го кажа.
Обърна се и тръгна към другите Бели плащове, навел очи. Перин остана сам. Целият му свят се тресеше.
Стисна зъби. _Беше_ приключил с това. Оплакал беше семейството си. Беше свършило.
Можеше и щеше да продължи. Светлина, старите рани се върнаха, но той изтласка болката настрани и извърна очи към портала. Към Ранд и към своя дълг.
Имаше да свърши работа. Но Ордейт… Падан Фейн… Това само правеше ужасните му престъпления с едно повече. Перин щеше да се погрижи това същество да си плати, така или иначе.
Пристъпи към портала, за да Отпътува към Ранд. Гаул застана до него.
- Отивам някъде, където ти не можеш, приятелю - каза тихо Перин, докато болката му стихваше. - Съжалявам.
- Ще отидеш в съня без сън - отвърна с прозявка Гаул. - Май съм уморен.
- Но…
- Идвам, Перин Айбара. Убий ме, ако искаш да остана.
Перин не посмя да настоява повече.
Погледна през рамо назад, към другия портал, към Майен - Грейди все още го държеше отворен. От другата страна две фигури в бели халати гледаха Гаул. Той вдигна копие към тях за поздрав. Какво ли изпитваха тези двете жени воини, осъдени да чакат извън това, извън Последната битка? Може би Ранд трябваше да се е опитал да ги убеди гай-шайн да бъдат освободени от клетвите си за няколко седмици.
Е, това сигурно щеше да настрои всеки айилец срещу него. Светлината да пази влагоземеца, дръзнал да се меси с джи-е-тох.
Перин мина през портала и стъпи на земята на Мерилор. С Гаул бързо се стегнаха като за дълъг път - с много храна и вода, колкото можеха да носят.
Половин час му отне, докато убеди ашаманите на Ранд да му кажат къде е заминал водачът им. Най-сетне Наеф с неохота му отвори портал. Перин напусна Мерилор и се озова сякаш в Погибелта. Само дето скалите бяха студени.
Въздухът миришеше на смърт, на безутешност. Зловонието го стъписа и минаха няколко секунди, докато започна да различава обикновените миризми от смрадта.