Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Можете да го видите веднага — каза тя, — ако благоволите да надзърнете.
С тези загадъчни думи тя поведе посетителя към малката приемна зад магазина, чийто малък прозорец гледаше към едно много малко мрачно дворче. В това дворче едно пране от чаршафи и покривки за маса напразно се опитваше (поради липсата на въздух) да се изсуши на въжетата; а сред тези развяващи се предмети, седнал на стол — подобно последния моряк, оцелял върху разбит кораб и безсилен да вдигне платната, седеше един нещастен младеж.
— Нашият Джон — обясни мисис Чивъри.
От учтивост Кленъм запита какво търси там.
— Това му е едничкото разнообразие — каза мисис Чивъри и отново поклати глава. — Не желае да излиза дори и до двора, когато там няма пране, но когато има пране да го пази от погледите на съседите, седи там с часове. С часове. Казва, че се чувствувал като в гъста гора! — Мисис Чивъри отново заклати глава, вдигна престилка с майчински жест до очите си и отново въведе посетителя в магазинчето.
— Умолявам ви да седнете, сър — каза мисис Чивъри. — Мис Дорит му е мъката на нашия Джон, сър; разбива си сърцето по нея и аз ще се осмеля да ви попитам, как ще запази то обичта към родителите си, след като е сломено?
Мисис Чивъри, приятна на вид жена, много уважавана по Хорсмонгър Лейн заради майчината си любов и изискания си речник, произнесе тези слова с трагизъм и веднага след това започна да клати глава и да бърше очи.
— Господине — подхвана отново тя, — вие се познавате със семейството, интересувате се от семейството и сте влиятелен в семейството. Ако сте в състояние да изявите възгледи, способни да направят щастливи двамата млади, то позволете ми заради нашия Джон и заради тях двамата да ви помоля да сторите това.
— В краткото време, от което я познавам — започна обърканият Артър, — аз съм гледал малката… аз съм гледал мис Дорит в една светлина тъй далечна от онази, в която ми я представяте сега, че вие истински ме изненадвате. Тя познава ли вашия син?
— Отраснаха заедно, сър — каза мисис Чивъри. — Заедно са играли.
— Тя знае ли, че синът ви е влюбен в нея?
— О! Господ да ви е на помощ, сър — извика мисис Чивъри и тържествуващо потрепна. — Та може ли да го е видяла в неделя и да не е разбрала това? Бастунът му само трябва да й го е казал много отдавна, ако той самият не е посмял. Младежи като нашия Джон не си купуват бастуни с ръчици от слонова кост току-така. Аз как го разбрах. Нали по същия начин?
— А може би мис Дорит не е така досетлива като вас, нали?
— В такъв случай тя го знае от собствената му уста — каза мисис Чивъри.
— Уверена ли сте?
— Господине — заяви мисис Чивъри, — уверена и сигурна съм, като че съм в този дом. Видях сина си да излиза със собствените си очи, когато в този дом седях, видях сина си да се връща, когато в този дом седях, и знам, че го е сторил! — Мисис Чивъри съумя да направи думите си много внушителни с помощта на тази обстоятелственост и повторения.
— А смея ли да ви запитам как стана тъй, че изпадна в унинието, което ви тревожи?
— Това — подхвана мисис Чивъри — се случи в оня същия ден, когато в този дом видях, че Джон с очите тези се завръща. И оттогава е не на себе си в този дом. Не е бил никога това, което е сега в този дом, откакто в този дом преди години седем аз и баща му дойдохме като квартиранти тук! — Благодарение на дарбата й да съставя така странно изреченията си, думите на мисис Чивъри прозвучаха като същинска клетвена декларация.
— А смея ли да ви запитам как, мислите, се е случило това?
— Да — каза мисис Чивъри, — и аз ще ви разкажа честно и почтено, тъй както вярно е, че в този магазин седя. Нашият Джон беше добро дете и галеха го всички. Играеше си той с нея като дете, когато като дете в оня двор играеше си тя. Оттогава той я знае. Излезе той тогава в оная неделя, след като ей оттатък в гостната обядва, и я е срещнал, по уговорка или пък без — това не знам. Той й предложил. И брат й, и сестра й се мислят за големи хора и са против нашия Джон. Баща й пък мисли само за себе си и не желае да я разделя с друг. При тези обстоятелства тя е казала на нашия Джон така: „Не, Джон, не мога да те взема, аз не мога да мисля за съпруг, аз имам намерение да си остана вечна жертва, прости, потърси друга, достойна зарад теб, а мене забрави!“ Ето, тъй тя е осъдена да бъде постоянна жертва на хората, които са недостойни да бъде тя жертва вечна за тях. Ето от какво нашият Джон загуби всяка радост, едничката утеха му е да се разхлажда сред прането и да разкрива в този двор, както аз ви го разкрих там, съкрушената си душа, която къса майчиното ми сърце! — При тези думи добрата женица посочи към малкия прозорец, откъдето се виждаше синът й, седнал неутешим сред безмълвната горица; и отново поклати глава и избърса очи и го замоли, заради двамата млади, да упражни влиянието си за благополучния завършек на тези трагични събития.