Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Мис Токс изрази възторга си, като възкликна:
— Моята Луиза е винаги толкова методична.
— Накратко казано, Флорънс — продължи леля й, — ние с баща ти буквално не сме разговаряли досега и едва днес, когато му споменах, че сър Барнет и лейди Скетълс са написали извънредно сърдечно писмо… нашето мило момченце, лейди Скетълс го обичаше като… къде ми е носната кърпа?
Мис Токс й подаде една.
— Извънредно сърдечно писмо, в което те кани да им погостуваш, за да смениш обстановката. След като споменах пред татко ти, че по мое мнение ние с мис Токс бихме могли сега да се приберем у дома (с което той е напълно съгласен), аз го попитах дали има нещо против ти да приемеш поканата. Той каза: „Не, Луиза, нямам нищо против.“
Флорънс погледна нагоре с насълзени очи.
— Но все пак, ако ти сега предпочиташ да останеш тук, Флорънс, вместо да погостуваш там или пък да дойдеш с мен у дома…
— Предпочитам да остана, лельо — бе тихият отговор.
— Ами в такъв случай, дете — отговори мисис Чик, — прави, каквото знаеш. Трябва да призная, че изборът ти е странен. Но ти винаги си била странна. Всеки друг на твоята възраст и след случилото се… скъпа мис Токс, пак си загубих носната кърпа… ми се струва, че с удоволствие би се махнал оттук.
— Не бих искала да мисля — каза Флорънс, — че всички желаят да се махнат от къщата. Не бих искала да си представя, че… неговата стая горе е съвсем празна и пуста, лельо. Желая засега да стоя тук. О, братко мой, братко мой!
Това беше естествен изблик на чувства, които не можеха да бъдат потиснати — те биха се прокраднали дори измежду пръстите на ръцете, закрили лицето й. Измъчената и изстрадала душа се нуждаеше от такъв отдушник, защото в противен случай бедното наранено самотно сърце би заблъскало като птица със сломени криле и би угаснало.
— Е, дете — заговори мисис Чик след известно мълчание, — не бих ти казала обидна дума по какъвто и да е повод и вярвам, че ти си убедена в това. Тогава ти оставаш тук и можеш да постъпваш както намериш за добре. Никой няма да ти се бърка в работите, Флорънс, нито пък би желал да го стори, сигурна съм в това.
Флорънс тъжно поклати глава в знак на съгласие.
— Тъкмо бях почнала да увещавам баща ти, че трябва да те разсее и да възстанови силите си чрез временна промяна на обстановката — рече мисис Чик — и той ми заяви, че вече е взел решение да замине за кратко време в провинцията. Надявам се и вярвам, че той скоро ще тръгне. Но не може да тръгне веднага. Предполагам, че има да урежда някои лични документи и други такива неща във връзка с нещастието, което така дълбоко потресе всички нас… чудя се къде изчезна моята, Лукреция, услужи ми с твоята, скъпа… и той ще се занимава с това една-две вечери в стаята си. Твоят баща е истински Домби, дете, и няма равен на него — възкликна мисис Чик, като бършеше едновременно и двете си очи с различни крайчета от носната кърпа на мис Токс. — Той ще направи усилие. Не трябва да се безпокоим за него.
— Не бих ли могла, лельо — с разтреперан глас попита Флорънс, — да направя нещо, за да…
— Боже мой, скъпо дете — бързо я прекъсна мисис Чик, — какво говориш? Щом баща ти ми каза — предадох ти точните му думи: „Луиза, не желая нищо. По-добре се чувствувам сам“, — какво очакваш да каже на теб? Не се вестявай пред очите му, дете. Недей дори да си мислиш за подобно нещо.
— Лельо — обади се Флорънс, — ще отида да си легна в кревата.
Мисис Чик одобри това решение и я изпрати с целувка. Но под невинния предлог, че отива да потърси забравената носна кърпа, мис Токс последва момичето горе и се опита в тези няколко откраднати мига да я утеши, въпреки крайното неодобрение от страна на Сузан Нипър. В своята гореща преданост Сузан Нипър я считаше за крокодил. Но съчувствието на мис Токс изглеждаше искрено или поне бе благородно поради своята безкористност — трудно би извлякла облага от него.