Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
След като той привършваше с обеда си, тя зърваше през отворените прозорци как децата слизат долу със своята гувернантка или бавачка и се струпват около масата. И в тишината на летния ден детските им гласове и звучният им смях зазвънтяваха от другата страна на улицата и нахлуваха в унилата атмосфера на стаята, където седеше тя. После те се изкачваха с баща си по стъпалата нагоре, лудуваха край него, докато той седеше на дивана, или се струпваха на коленете му — истински букет от личица, — а той, изглежда, им разправяше приказка. Или пък се втурваха на балкона и тогава Флорънс бързо се скриваше, за да не помрачи радостта им, когато я видят да седи сама, облечена в черна рокля.
Голямото дете оставаше с баща си, след като другите си отиваха, правеше му чай — малката домакиня бе толкова щастлива, — присядаше и разговаряше с него понякога до прозореца, понякога навътре в стаята, чак докато запалваха свещите. Тя му беше събеседник, макар че бе няколко години по-малка от Флорънс. И приведена над книжката или ръкоделието си, тя изглеждаше уравновесена и очарователно сериозна като голяма жена. Когато ги огряваха свещите, Флорънс не се страхуваше да наблюдава отново от тъмната си стая. Но настанеше ли време детето да каже: „Лека нощ, татко“ и да си легне, още щом то вдигнеше лице към баща си и Флорънс започваше да трепери, да ридае и повече не можеше да гледа.
Преди самата тя да си легне, Флорънс непрестанно се откъсваше от простата песничка, с която толкова често го бе приспивала в далечното минало, или от тихата нежна пресеклива музика и пак се връщаше мислено към този дом. Но размислите й за него, както и наблюденията й, представляваха тайна, заключена в младата й душа.
А дали душата на Флорънс — Флорънс, толкова чистосърдечна и искрена, така достойна за любовта, която той бе хранил към нея и бе изразил шепнешком, с отпаднал глас, в последните си думи, Флорънс, чието открито сърце се отразяваше в прелестното й лице и трептеше във всеки звук на нежния й глас, — дали тази млада душа не таеше и друга тайна? Да. Още една.
Когато всички в къщи заспиваха и светлините угасваха, тя тихо излизаше от стаята си, с безшумни стъпки се спускаше по стълбището и се приближаваше до вратата на баща си. Допряна до нея, притаила дъх, тя отпускаше глава и притискаше устни, обзета от копнежите на своята любов. Всяка нощ тя се свиваше върху студения мраморен под пред вратата и се вслушваше да чуе дъха му. И в своето изгарящо желание да може да прояви към него обичта си, да му бъде утеха, да го накара да приеме нежните грижи на своето самотно дете, ако смееше, тя би паднала на колене пред него със смирена молба.
Един ден, близо седмица след погребението, Флорънс се занимаваше с ръкоделието си, когато се яви Сузан с полузасмяно и полуразплакано лице и съобщи, че е дошъл гостенин.
— Гостенин! При мен ли, Сузан! — възкликна Флорънс и погледна удивено.
— Да, това е прекрасно, нали, мис Флой? — каза Сузан. — Бих искала да ви идват много гости, наистина искам, защото ще се чувствувате по-добре тогава, и по мое мнение колкото по-скоро ние с вас отидем при тези стари хора, семейство Скетълс, мис, толкова по-добре и за двете ни, аз може и да не обичам да живея сред тълпи, мис Флой, но все пак аз не съм стрида.
Справедливо би било спрямо мис Нипър, ако се каже, че тя имаше пред вид по-скоро младата си господарка, отколкото себе си и това се четеше върху лицето й.
— Кой е гостенинът, Сузан?
Сузан избухна истерично — това приличаше толкова на смях, колкото и на плач и толкова на плач, колкото и на смях — и отвърна:
— Мистър Тутс!
Усмивката, явила се върху лицето на Флорънс, мигновено угасна и очите й се наляха със сълзи. Но все пак тя се бе усмихнала и това достави голямо удоволствие на мис Нипър.
— Съвсем същото изпитах и аз, мис Флой — заяви Сузан, като закри очи с престилката си и поклати глава. — Веднага щом видях този наивник в хола, мис Флой, първо прихнах от смях, а после се задавих от сълзи.
Сузан Нипър неволно отново захлипа. В това време мистър Тутс, последвал я по стълбите, напълно несъзнаващ впечатлението, което предизвиква, извести появата си с почукване на вратата и влезе много енергично.
— Здравейте, мис Домби — каза мистър Тутс. — Аз съм добре, благодаря ви. А вие как сте?