Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Търсиш ли нещо? — осведоми се той, без да вдига очи от книжката.
— Да. Теб.
— Имаш нещо да ме питаш?
— Не съвсем.
Тя седна на отсрещната страна на леглото и се покри със завивката.
— Сега да спим, ако нямаш нищо против.
— Аз спя сам.
— Ми тогава… да не спим.
— Върни се в стаята си, Ортанс.
— Аз съм в моята стая.
— Не си играй с думите, много добре разбираш какво искам да кажа.
— Искам да те целуна.
— Аз пък не!
— Лъжец! Искам да продължа сладката целувка от Хайд Парк. Спомняш ли си? Нощта, в която ме изостави на улицата.
— Ортанс, би трябвало да ти е ясно, че желанието не идва по заповед. Никой не влиза с бойна крачка в стаята на момче, заповядвайки му да го целуне.
— Трябваше да почукам на вратата ли?
Той сви рамене и продължи да чете.
— Зная, че умираш от желание, както и аз… — продължи Ортанс, без да се предава.
— Аха! Защото ти умираш от желание… я повтори. Няма да ми омръзне да ми го повтаряш. Госпожица Ортанс ви желае, моля, забийте я начаса!
— Вулгарен си, скъпи мой.
— А ти си прекалено властна!
— Умирам от желание да те целуна, да се притисна до теб, да те целувам навсякъде, по цялото тяло… да те вкуся, да те ближа…
— С мобилния в ръка? Няма да е много удобно! — заяви Гари ухилен подигравателно, опитвайки се да прикрие със саркастичната си усмивка надигащото се желание.
Ортанс се сети за телефона, който държеше, и го пъхна под възглавницата.
— Отказвам да спя с мобилен телефон до себе си — повтори Гари, окопитвайки се.
— Но, Гари… ако мис Фарланд се обади! — запротестира Ортанс, грабвайки го отново.
— Отказвам да спя с мобилен телефон до главата си. Точка!
Той отново се зачете в приключенията на Куик и Флюпке, възхищавайки се и обяснявайки, че е суперинтересен комикс, недоумявайки защо са го забравили. Дори е по-интересен от „Тентен“! Двама герои на цената на един! Какво чудесно разбирателство, каква завидна предприемчивост! Може би леко демоде, но по онова време момичетата не са си запретвали полите пред момчетата. Знаели са как да се държат… Други времена, други нрави, въздъхна той натъжен. Не ми харесват войнствените жени. Харесвам женствените, нежните жени, които оставят мъжът да държи поводите на впряга със здрава ръка, а те облягат глава на рамото му и се предават безмълвно.
— Знаеш ли какво е това нежност, Ортанс?
Ортанс се размърда в леглото. Думите му не й говореха нищо. Почти беше победила. Лесно, при това! А ето че той я връщаше в начална позиция. Позицията на „добрата стара приятелка“.
Тя мушна гладкия си дълъг крак между краката на Гари, сякаш молеше да й прости за дързостта й, и промърмори: пука ми, предавам се, прекалено ми се иска да те целуна… умирам от желание, Гари, ако кажеш, ще бъда непорочна, безлична, покорна, нежна като уплашена девица…
Описанието извика усмивка на устните му и той я помоли да доразвие образа. Искаше да види докъде щеше да стигне в самоунижението.
Ортанс млъкна, помисли малко, реши, че думите очевидно нямаше да са достатъчни, и пусна в ход старите си любовни познания, които подлудяваха мъжете.
Скри глава под завивките.
Малко по-късно тонът му се промени.
Вече изобщо не ставаше дума да отказва да спи с нея, само постави едно условие.
Тя се показа отново, готова да го чуе.
— Ще махнеш мобилния си телефон… — каза Гари.
— Не можеш да искаш подобно нещо. Това е изнудване. За мен е ужасно важно и ти отлично го знаеш.
— Аха, искаш да кажеш, че те познавам прекалено добре.
Темата на спора се измести. От хипотетичната любовна нощ се прехвърли върху това, дали телефонът да остане на леглото, или не.
— Гари — умоляваше Ортанс, притискайки коляно между бедрата му.
— Не си падам по тройките! Най-вече с мис Фарланд!
— Ами… — възпротиви се Ортанс. — Ами ако не я чуя когато се обади…
— Ще те потърси пак.
— И дума да не става!
— Тогава излез от стаята и ме остави в компанията на Куик и Флюпке.
Изглеждаше напълно сериозен. Ортанс мислеше бързо.
— Ще го сложа тук, на стола.
Гари хвърли поглед към стола, на който бе захвърлил джинсите си, тениската и пуловера на топка. Прекалено е близо, ще го виждам да свети в тъмното и в главата ми ще се върти мисълта за мис Фарланд.