Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Все още не бе започнало да вали сняг, когато стигнахме обратно до колата, но небето бе надвиснало над смълчаната в очакване гора, която сякаш предусещаше бремето на леда, който щеше да я покрие преди падането на нощта.
— Боже, колко много кал — каза Франсис, когато се натресохме в поредната дупка на пътя и кафяви пръски забарабаниха по стъклото.
Хенри превключи на първа.
Още една дупка, която накара зъбите в устата ми да изтракат. Когато се опитахме да излезем от нея, гумите изквичаха и изхвърлиха нови пръски кал, а откатът ни хвърли назад. Хенри изруга и превключи на задна.
Франсис свали стъклото и подаде глава, за да огледа.
— О, Боже — чух го да казва. — Спри колата. Няма как да минем през…
— Не сме заседнали.
— Напротив. Само влошаваш нещата. За Бога, Хенри. Спри про…
— Млъкни — каза Хенри.
Задните гуми изсвириха. Близнаците, седящи от двете ми страни, се обърнаха, за да гледат през задния прозорец калния порой. Хенри рязко мина на първа и с внезапен подскок, изпълнил сърцето ми с радост, колата излезе от дупката.
Франсис се свлече на седалката. Той бе внимателен шофьор и се изнервяше дори и при най-благоприятни обстоятелства, когато се возеше при Хенри.
* * *
Стигнахме града и се отправихме към апартамента на Франсис. Трябваше да се разделим с близнаците и да се приберем пеш до вкъщи — аз в студентското градче, а те в жилището си. Хенри и Франсис щяха да се погрижат за автомобила. Хенри изгаси двигателя. Тишината бе зловеща и разтърсваща.
Погледна към мен в огледалото за обратно виждане:
— Трябва да поговорим.
— За какво?
— Кога излезе от стаята си?
— Около три без четвърт.
— Някой видя ли те?
— Не мисля. Поне не съм забелязал.
Автомобилът се охлаждаше от дългото пътуване, тракаше, съскаше и със задоволство се отпускаше. Хенри замълча за няколко секунди и точно се канеше да проговори, когато изведнъж Франсис посочи през прозореца:
— Вижте. Това сняг ли е?
Близнаците се наведоха, за да видят. Хенри хапеше долната си устна и не обърна внимание на думите му.
— Четиримата — каза той накрая, — сме били на матине в „Орфеум“ в града — прожекция на два филма, започнала е в един и е свършила в пет без пет. След това сме отишли да се разходим с колата и сме се върнали — погледна часовника си, — в пет и петнадесет. Това сме правили ние четиримата. Не съм сигурен какво си правил ти.
— Защо да не мога да кажа, че съм бил с вас?
— Защото не си бил.
— Кой знае?
— Момичето, което продава билети в „Орфеум“. Отидохме и си купихме билети за следобедната прожекция, платихме със стодоларова банкнота. Бъди сигурен, че ни е запомнила. Седнахме на балкона и се измъкнахме през аварийния изход петнадесет минути след началото на първия филм.
— А защо да не съм ви срещнал там?
— Може, но нямаш кола. Не можеш да кажеш, че си дошъл с такси, защото това лесно ще се провери. Освен това си се разхождал насам-натам. Каза, че преди да ни срещнеш, си бил в столовата?
— Да.
— Значи няма какво друго да кажеш, освен че си се прибрал право вкъщи. Не е съвършеното алиби, но засега нямаме друга алтернатива. Ще трябва да измислим, че си ни срещнал по някое време след филма, защото все някой те е видял. Да приемем, че сме ти се обадили в пет и сме те срещнали на паркинга. Качил си се в колата, отишли сме у Франсис. Не е много добре измислено, но ще свърши работа. После си се прибрал вкъщи пеша.
— Добре.
— Когато се прибереш, провери дали няма оставени по телефона съобщения за теб. Ако между три и пет има такива, ще трябва да измислим защо не си могъл да отговориш на обажданията.
— Момчета, вижте — каза Чарлс. — Наистина вали сняг.
Дребни снежинки, които едва се виждаха над върховете на боровете.
— Последно — продължи Хенри. — Не трябва да се държим така, сякаш чакаме да чуем някаква много важна новина. Приберете се вкъщи. Прочетете някоя книга. Не мисля, че тази вечер трябва да се опитваме да се свържем едни с други, освен ако разбира се не е абсолютно необходимо.