Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Не виждам как това е свързано с така наречената енергия на Майкълсън.
— Не съм отговорен за вашата слепота — отговори кисело Тан’елкот. — Тази енергия има малко общо с Майкълсън. Тя е на Каин. Не Майкълсън го обожават повече от милиард фенове. А дори тази любов е само върхът на айсберга — но как можете да видите скритата под повърхността част, след като не забелязвате дори видимата?
— Какво решение предлагате?
Червеят на съмнението отново се размърда под менталната обувка на Тан’елкот и внезапно прерасна в ледена змия; той осъзна защо маниерът на водене на разговор на Колбърг му се струва толкова зловещо познат. Той разговаряше точно като въплътена версия на Борда на директорите.
Предусещане за катастрофа увисна като буца в гърлото му.
— Ключът за успешното разрешаване на проблема ви с Майкълсън се крие в анализа — изрече рязко Тан’елкот, опитвайки се да скрие моментното си объркване. — Сведете проблема до съставните му части, за да изясните какво ви е необходимо за успешното му разрешаване. Проблемът с Майкълсън се разпада на два компонента: свързан с Палас Рил и свързан с Каин. Последният от своя страна също се разпада на два компонента: обществен и личен.
— Обществената страна на компонента Каин е неговата популярност — вниманието, дори любовта, с които се ползва навсякъде по света. Преодоляването на тази трудност не е толкова невъзможно, както изглежда в първия момент, ако се вземе под внимание какво всъщност обожават привържениците на Каин. Това не е самият Каин, въпреки че те ще твърдят така и дори ще си вярват. Всъщност те ценят толкова високо мита за Каин — драмата и приключенията, които той внася в техния скучен всекидневен живот. Следователно успешното преодоляване на тази трудност трябва да включва някакъв драматичен момент — някакъв поетичен проблясък, който би задоволил феновете му.
— На тях не им пука, че ще умре, стига да умре красиво — отбеляза Колбърг равнодушно.
— Точно така. Сцената трябва да съдържа всички елементи от мита за Каин: злодеи и герои, борба срещу безнадеждно превъзхождащи сили и апокалиптична развръзка.
— Това може ли да бъде направено?
Тан’елкот непоколебимо издържа празния му поглед.
— Да. Повечето от елементите са вече по местата си, остава само да се оркестрират както трябва. Ако мога да разширя метафората, нужен е подходящият диригент.
— Тоест вие.
— Тоест аз. — Тан’елкот си кимна мислено; харесваше му как се развиват нещата — въпреки лошите му предчувствия, Колбърг се беше оказал изключително прагматичен, готов да се вслуша в здравия разум. — Обществената енергия на Каин не е единствената му сила. Личният компонент — неговата воля — може да се определи като рапира в сравнение с тоягата на обществения компонент.
Тан’елкот се изправи на крака и започна да се разхожда като тигър в клетка, заобиколен от неподвижните социални полицаи.
— За да се разреши успешно този проблем — така да се каже, да се притъпи рапирата на Каин, — ние трябва да му отвлечем вниманието, да разпилеем енергията му, да го затрупаме с множество проблеми, така че той да не може да се съсредоточи върху един-единствен от тях. Не е достатъчно да го победим обективно — трябва да го победим и субективно. Трябва да му демонстрираме дори без сянка на съмнение, че е безпомощен. Трябва да го накараме да мисли за себе си като за победен човек.
По ъгълчетата на пълните отпуснати устни на Колбърг премина намек за усмивка.
— Искате да го пречупите, преди да го убиете.
Тан’елкот се спря, обърна се и погледна в пустите очи на Колбърг.
— Да.
— Необходимо ли е? Или това е просто вашето отмъщение?
— Има ли значение? — сви рамене Тан’елкот. — В дадения случай необходимостта и удоволствието съвпадат. С други думи — да, трябва да постъпим така… и да, това ще ми достави удоволствие.
Петнистият език на Колбърг облиза устните му.
— Одобрявам — рече той.
Тан’елкот леко се усмихна.
— А сега да се върнем към компонента, свързан с Палас Рил. Той също се разпада на две части: мистична и физическа. Физическите трудности според мен са очевидни. Палас Рил е създание с практически неограничена мощ, способно да усети — и теоретически да подчини — всяко живо същество в целия басейн на Великия Чамбайген. Може да действа на практически неограничено разстояние; дори и да сме способни да я унищожим, ние даже не можем да я намерим, освен ако самата тя не пожелае да бъде открита.