Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Вятърът се усили високо горе в царството на птиците, капките дъжд нахлуха в скривалището й и изпръскаха чистите бели страници на бележника. Елайза се извърна към вратата, но дъждът продължаваше да не й дава мира.
Така нямаше да стане. Къде щеше да пише, когато започне дъждовният сезон? Тогава заливът и градината нямаше да могат да я приютяват. Разбира се, в къщата на вуйчо й имаше стотина стаи, обаче Елайза трудно пишеше, когато наблизо има други хора. Мислиш си, че си сам, а се оказва, че някоя прислужница е коленичила до камината и разбутва въглените. Или пък вуйчо й седи мълчаливо в някой тъмен ъгъл.
Силен порив на вятъра заля с дъжд нозете на Елайза и наводни целия портал. Елайза затвори тетрадката и тропна нетърпеливо с тока на обувката си по каменния под. Трябваше да си намери по-хубаво укритие. Погледна към червената врата зад гърба си. Как не бе забелязала досега? От ключалката стърчеше украсената дръжка на голям месингов ключ. Без повече колебания Елайза го завъртя наляво. Механизмът се размърда и изщрака. Тя постави ръка на топката на вратата — гладка и необяснимо защо топла — и я завъртя. Щрак и вратата се отвори сякаш по силата на магия.
Елайза прекрачи през прага в тъмната и суха утроба.
* * *
Лайнъс седеше под черния си чадър и чакаше. Цял ден не беше мярвал Елайза и сега цялото му поведение издаваше тревога. Тя щеше да се върне, знаеше го, Дейвис му беше казал, че смятала да посети градината, а от там можеше да се върне само по един-единствен път. Лайнъс позволи на очите си да се затворят и на мислите си да се върнат назад във времето, когато Джорджиана всеки ден изчезваше в градината. Тя непрекъснато го молеше да отиде с нея и да види какви растения е засадила, но Лайнъс винаги отказваше. Обаче неизменно я чакаше, стоеше на пост, докато неговата poupée не се появеше между храстите. Понякога си спомняше как преди години бе останал в плен на лабиринта. Колко невероятно беше това чувство, каква любопитна смесица от отколешен срам, примесен с радост от появата на сестра му.
Отвори очи и си пое въздух. Отначало си помисли, че е станал жертва на мечтанията си, но не, наистина беше Елайза, която вървеше към него, унесена в мисли. Сухите му устни помръднаха покрай думите, които му се искаше да изрече.
— Дете — провикна се той.
Тя вдигна поглед изненадана.
— Вуйчо — усмихна се бавно тя и разпери ръце. В едната държеше кафяв пакет. — Колко изненадващо заваля!
Полата й беше мокра и прозрачният подгъв беше прилепнал към краката й. Лайнъс не можеше да отмести поглед.
— Аз… опасявах се лошото време да не те улови в капана си.
— И едва не стана точно така. Обаче се подслоних в малката къща от другата страна на лабиринта.
Мокра коса, мокър подгъв, мокри глезени. Лайнъс преглътна, заби бастуна си във влажната земя и се изправи.
— Някой използва ли къщичката, вуйчо? — приближи се Елайза. — Струва ми се необитаема.
Уханието й — на дъжд, на сол, на пръст. Той се облегна на бастуна си и едва не падна. Тя протегна ръка да го подкрепи.
— Градината, дете, разкажи ми за градината.
— О, вуйчо, само да знаеш как расте всичко! Трябва някой ден да дойдеш и да поседиш между цветята. Сам да видиш какво съм направила.
Топлите й длани стискаха здраво ръката му. Той беше готов да даде остатъка от живота си само и само времето завинаги да спре в този миг, той и неговата Джорджиана…
— Лорд Монтраше! — Томас се приближаваше разтревожено към тях откъм къщата. — Ваша светлост трябваше да ми каже, че се нуждае от помощ.
В този миг Елайза го пусна и нейното място зае Томас. Лайнъс проследи с поглед как тя се качи по стълбите и хлътна вътре, като спря само за миг до масичката със сутрешната поща, преди къщата му да я погълне.
* * *
Г-ца Роуз Монтраше,
лайнер „Лузитания“, „Кюнард“
7 ноември 1907 г.
Г-ца Елайза Монтраше
Имение „Блакхърст“
Корнуол, Англия
„Моя най-скъпа Елайза, какво време само! Толкова много неща се случиха от последната ни среща, че направо не знам откъде да започна. Първо, нека ти се извиня за оскъдната кореспонденция напоследък. Последният ни месец в Ню Йорк беше толкова шеметен, че когато седнах да ти пиша на тръгване от огромното американско пристанище, попаднахме в такава буря, та за малко да си помисля, че отново съм в Корнуол. О, скъпа Елайза, какви гръмотевици, каква вихрушка! Лежах в каютата си цели два дни, а горката мама също цялата позеленя. Нуждаеше се от постоянни грижи. Какъв обрат само — мама боледува, а болнавата Роуз се грижи за нея!