Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Аз лично не приех идеите, описани в статията, като абсолютна истина — мисля, че писателите, които описват психични феномени в своята проза, са длъжни да се отнасят към тях с нужното уважение, но не и да благоговеят пред тях, като пред висша истина. Идеята обаче ми се стори интересна, а и ми напомни нещо, което съм забелязал от личен опит — че миналото е призрак, който така и не оставя настоящето намира. Като добавите към това и усърдното ми методистко възпитание, аз почнах да се чудя дали призрачните къщи не могат да се превърнат в нищо като символ за неизкупения грях — идея, която се оказа ключова при създаването на „Сиянието“.
Идеята като цяло ми хареса, без да вземаме предвид каквито и да било символични препратки, защото винаги ми е било трудно да разбера защо мъртвите биха искали да се навъртат около някоя стара изоставена къща, подрънквайки вериги и стенейки злокобно, за да плашат посетителите… ако биха могли да отидат другаде? Струваше ми се адски досадно съществуване. Теорията, описана в статията, позволяваше да се предположи, че обитателите действително са изчезнали, като са оставили след себе си само психичния си отзвук. Но дори и така да е, това не значи, че остатъчното присъствие не би могло да е изключително зловредно, както люспите оловна боя са вредни за деца, които ги поглъщат години, след като стените са били боядисани.
Благодарение на онази детска случка в къщата на Марстън, на прочетената статия и на факта, че известно време изнасях лекции на тема „Дракула“ на Брам Стокър, се роди домът Марстън, който се извисява над измисленото градче Джирусълмс Лот, недалеч от гробището Хармъни Хил. Но „Сейлъмс Лот“ е книга за вампири, не за призраци. Домът Марстън е само реквизит, вид готическа притурка. Къщата няма кой знае каква роля, освен да внася нужната атмосфера (в екранизацията на Тоуб Хупър на къщата беше отделено малко повече внимание, но основната й функция все така беше да се извисява на хълма и да изглежда мрачно). Аз обаче се върнах към идеята за къщата като психически акумулатор и опитах да напиша история, която се върти около нея. Събитията в „Сиянието“ се случват в сърцето на т.нар. Лошо място — не призрачна къща, а цял обитаван от призраци хотел, където почти всяка стая прожектира свой собствен ужасен психичен запис.
Няма нужда да уточнявам, че Лошите места не се изчерпват с призрачни къщи и хотели. Съществуват хорър истории за обсебени от призраци гари, автомобили, ливади, офис сгради. Списъкът е безкраен и вероятно се простира назад чак до първобитния човек, който се изнесъл от пещерата си, защото някъде в дъното, сред сенките, чул нещо, което звучало като гласове. Дали гласовете са истински или е само свистенето на вятъра, е въпрос, който хората си задават и до днес в тъмните нощи.
Тук бих искал да разгледам две истории, които се занимават с архетипа на Лошото място — едната е добра, другата е превъзходна. И в двете си имаме работа с призрачни къщи, което не е необичайно. Призрачните коли и гари са плашещи, но домът е мястото, където се предполага да свалим бронята и да захвърлим щита. В домовете си ние си позволяваме да сме абсолютно уязвими — събличаме се и заспиваме, без никой да бди над нас (освен може би онези все по-популярни уреди — детекторът за дим и алармата против крадци). Робърт Фрост беше казал, че домът е мястото, където са длъжни да те приемат, когато се появиш. Старите афоризми твърдят, че домът е там, където е сърцето, че няма друго място като дома, че само любовта може да превърне една къща в дом. От нас се изисква да поддържаме жив огъня в домашното огнище, а в края на успешна мисия бойните пилоти съобщават по радиото, че се връщат „у дома“. И дори да сте странник в чужда земя, непременно ще намерите ресторант, който временно да облекчи носталгията ви по дома, като потуши глада ви с домашно готвена храна.
Нека припомним, че хорър историята е студено докосване сред познатата обичайна обстановка, а добрият хорър превръща студеното докосване във внезапно, неочаквано сграбчване. Когато се приберем вкъщи и завъртим ключа на входната врата, ни се ще да мислим, че оставяме бедите отвън. Добрата история за Лошото място нашепва, че не заключваме страшния свят навън, а се заключваме вътре с него.