Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Битката за Милбърн, Ню Йорк — и за живота на останалите трима живи членове на Кръга Чаудър — започва. При цялата сложност на сюжета, пренаселен с образи и герои, линиите са съвсем ясно очертани. Трима възрастни мъже, един млад мъж и един младеж се оглеждат за мутанта. Мутантът пристига. Накрая има излъчен победител. Нищо необичайно. Това, което го отличава и издига над всичко останало, е огледалният ефект на Строб. Коя Алма е истинската Алма? Кое зло е истинското зло? Както вече споменах, има лесен начин да се разделят хорър романите — такива, в които злото идва отвътре (като „Доктор Джекил и господин Хайд“) и такива, в които злото идва отвън или е предопределено (като „Дракула“). От време на време обаче са натъкваме на някоя книга, където това разграничение не може да се направи толкова ясно. „Свърталище на духове“ е една такава книга. А също и „Призрачна история“. Мнозина писатели, които са си пробвали късмета в хорър жанра, са осъзнали, че това размиване на източника на злото отличава добрите или просто ефективни книги от наистина изключителните. Но осъзнаване и изпълнение са две различни неща и в опита си да създадат такъв парадокс, повечето създават най-обикновено каша — както се е случило например с „Любовници живи, любовници мъртви“ на Ричард Лътц. Тук човек или уцелва в десетката или изобщо пропуска мишената. Строб е от тези, които улучват.
Ето какво казва самият Строб:
Исках да обясня нещата много по-добре, отколкото го бях правил преди. Исках да работя в по-голям мащаб. От „Сейлъмс Лот“ научих как мога да го направя, без да се разпилея из множество незначителни персонажи. Освен големия мащаб, ми се щеше да постигна и голям ефект. (…) Винаги съм вярвал, че хорър историите са най-добри, когато са двусмислени, ненатрапчиви и въздържани. Докато четях „Сейлъмс Лот“ осъзнах, че тази идея е пораженческа. Хорър историите са най-добри, когато са големи, претрупани и когато на естествено присъщия им механизъм бъде дадена свобода. Така че част от „разрастването“, беше разрастване на ефекта — исках да създам грандиозни кулминации, да внуша огромно напрежение и да опиша по-големи страхотии от когато и да било преди. Един вид, амбициите ми бяха безгранични. Бях си наумил да напиша чисто литературно произведение, което обаче ще се занимае с всяка позната история за призраци. Освен това исках да се заиграя с реалността, да накарам героите да се съмняват кое е истинско, кое не. Затова създадох ситуации, в които героите ми усещат, че: 1) изпълняват роля; 2) гледат филм; 3) халюцинират; 4) сънуват; 5) пренесени са в лична фантазия131. Мисля, че тъкмо това нашият тип книги могат да постигнат отлично, тъкмо това се очаква да постигнат. Материалът по същината си е абсурден и невероятен, така че приляга на сюжет, в който героите се лутат между множество ситуации, като ясно осъзнават, че част от тях не са реални. И ми се струва съвсем подходящо такъв сюжет да се породи от група старчета, които си разказват истории — получава се едно самопозоваване, което на мен винаги много ми е допадало. Ако структурата на книгата е свързана с описаните в нея събития, това усилва въздействието й.
131
Най-добрият пример тук е смъртта на Луис Бенедикт. Докато е на лов в гората, той вижда врата, оформена от струпани борови иглички. Той минава през вратата и попада в смъртоносен свят на фантазии. — Б.авт.